САЩ на практика обвиниха България, че прикрива руски хибридни атаки и дезинформация. В доклад на Службата за изследвания на Конгреса на САЩ (Congressional Research Service – CRS) пише, че преди парламентарните избори в страната през април 2026 г. България е била една от най-уязвимите информационни среди за недемократични злонамерени манипулации в ЕС.
В него се анализират действията на българските власти по отношение на руски атаки, като се прави сравнение с реакцията на властите на Румъния и другите европейски държави.
Докато европейските държави не се страхуват да обвинят Русия и да представят доказателства за това, България в повечето случаи се снишава, признава инцидентите, но не посочва извършител или поръчител.
Хибридните военни действия на Кремъл включват актове на саботаж, убийства, нарушения на въздушното пространство, заглушаване на GPS, прекъсване и повреждане на критична подводна инфраструктура, кибератаки, миграция с оръжие, намеса в политиките на страните.
Европейски служители обвиняват Русия в манипулиране на информация за влияние в предизборни кампании, корумпиране на европейски политици и извършване на незаконно финансиране на кампании в множество европейски страни, включително Франция, Германия, Полша, Черна гора, България и Молдова.
Румъния и България са претърпели DDoS атаки, които се приписват на проруски хакерски групи.
Съобщава се, че тези кибератаки са били насочени към системи, свързани с изборите, правителствени системи и критична инфраструктура.
Реакцията на българските власти обаче ярко контрастира с тази на европейските им партньори.
Румънските и българските власти, например, наблюдават нарастващи случаи на заглушаване на GPS сигнали в Черно море.
През 2023 г. пресата цитира тогавашния началник на Щаба на отбраната на Румъния, който директно обвинява Русия за „активно и постоянно“ заглушаване на GPS комуникациите в териториалните води на Румъния в Черно море.
За разлика от него български служители на отбраната отдават заглушаването на „радиоелектрически бойни системи“, но отказват да посочат отговорната страна.
Българската отбранителна промишленост също може да е била цел на свързани с Русия операции с цел саботаж. Българските власти обаче избягват да посочват Русия като вероятен поръчител.
Румъния, която граничи с Украйна, е преживяла множество нарушения на въздушното си пространство от дронове от 2022 г. насам.
Според румънското Министерство на отбраната, Русия е извършила над 100 атаки срещу украински цели близо до границата между Украйна и Румъния от 2022 г. насам.
В контекста на тези атаки е имало 29 неразрешени нахлувания на руски дронове във въздушното пространство на Румъния и множество случаи на отломки от дронове на румънска територия.
В България също редовно нахлуват дронове, но българските власти никога не са обвинявали Русия, макар част от апаратите да са очевидно руски.
Само веднъж премиерът Румен Радев и военният министър Димитър Стоянов свикаха извънредна пресконференция, за да се скарат на Украйна за навлязъл в българското пространство дрон, за който те дори твърдяха, че е носил взрив.
Един месец след случката МО и МВР не са казали дали това наистина е така. След това няколко дрона бяха открити в Черно море и на български плажове, но реакция от кабинета няма.
Докладът обяснява ситуацията в България с продължителната политическа нестабилност и поляризация в страната и посочва дълбоко вградена инфраструктура за дезинформация, кореняща се в завладяната държава, слабо регулаторно прилагане и ниска обществена устойчивост.
В документа пише още, че в очакване на евентуална намеса в изборите през 2026 г., българските власти предприемат мерки за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и търсят помощ от ЕС.
Източник: „Сега“
