На 6 септември честваме Деня на Съединението. Тази година се навършват 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година.
6 септември се отбелязва с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Денят на Съединението е общонационален официален празник, постигнат единствено и само от усилията на българските държавници и защитен в тогава предстоящата Сръбско-българска война от героичните действия на българската армия срещу вероломното нападение на Сърбия, припомня БГНЕС.
След подписването на Берлинския договор Великите сили разпокъсват земите на българите. Създадено е Княжество България, една малка държава в северните територии на Османската империя, автономната област Източна Румелия, която е пряко подчинена на султана.
Северна Добруджа е дадена на Румъния, Поморавието – на Сърбия, а Македония и почти цяла Тракия остават под робство в границите на Османската империя.
Бързият икономически темп, усилената работа и стремеж към просперитет, развитие и обединение на нацията и отечеството водят до акта на Съединението.
Създаден е Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), който има значителна роля в организацията на съединението на двете Българии.
БТЦРК се заема активно с публикации във вестници и публични демонстрации под ръководството на Захари Стоянов.
Идеите за съединение се приемат с широка подкрепа и в Княжество България и в Източна Румелия от масовото население, а еуфорията и готовността за величествения акт расте.
Ден преди Съединението, на 5 септември, в прокламация Захари Стоянов заявява:
„Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“
Бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан и други градове и селища се ръководят от БТЦРК.
На 6 септември въстанически отряди завземат конака и пощата в Пловдив и в резултат на военен преврат, оглавен от командващия пловдивското полково окръжие майор Данаил Николаев, губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг.
Съпротивата срещу Съединението е минимална, а генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич заявява: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“.
На 8 септември Александър I Батенберг издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, в която заявява: „Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, Аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България“.
Извършена е мобилизация на армията с готовност за атака на България от страна на Османската империя, до която не се стига, а нападението идва неочаквано от запад, където Сърбия обявява война на България.
„Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своята защита и ще ни даде нужната помощ, за да възтържествуваме и победим нашите врагове“, са думите на княз Александър I Батенберг по повод обявяването на война на България от страна на Сърбия след акта на Съединението.
„Като сме уверени, че нашият възлюбен народ ще се притече и ще ни поддържа в трудното, но свято дело – защитата на земите ни от нахлуването на неприятели, и че всеки българин, способен да носи оръжие, ще дойде под знамената да се бие за своята страна и свобода, призоваваме Всевишния да пази и покровителства България и да ни помага в трудните и усилни дни, които преживява страната ни. Нека Всевишният Господ Бог ни вземе под своята закриля!“.
След вероломното нападение на Сърбия над България, българите доказват с кръвта си акта на Съединението в тежките сражения при Сливница и героичната защита на Видинската крепост.
За отрицателен срок българската армия минава от турската на сръбската граница и там от защита в преминава в настъпление, навлиза във вражеска територия, с което войната приключва с победа за България.
По този начин актът на Съединението е защитен и опазен, а самото то утвърдено.
„Тази година в Тракия, догодина в Македония!“ – са думи на тогавашния министър-председател Петко Каравелов по повод съединението на двете Българии.
Те показват мисленето на тогавашните български държавници и българския народ относно отношението им към нашите сънародници извън пределите на границите.
Това показва идеята за поетапните действия с цел осъществяване на българския национален идеал, на който се е посветил Апостолът на свободата Васил Левски.
Актът на Съединението е първият пример на младата и новоосвободена българска държава, която успява да покаже, че може да постигне всичко със своите собствени задружни усилия, независимо от интересите на Великите сили.
Той е пример на обединението на българите и това, че когато нацията бъде единна тя успява да постига висоти след висоти и да дава пример на следващите поколения, които да се борят за една по-силна, независима и целокупна България.