Постепенно се възстановява мощността на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“, след като ниското ниво на река Дунав създаде сериозни предизвикателства пред работата на централата.
Кадър: Би Ти Ви
„Нивото на реката започна да се възстановява, но все още не е достигнало нормалните нива за това време на годината. Ситуацията продължава да бъде нестабилна“, заяви енергийният министър Ива Петрова по Би Ти Ви. Министърът не изключи възможността отново да се стигне до намаляване на мощности, ако нивото на Дунав продължи да бъде критично. „Аз не бих искала да давам категоричен отговор, тъй като ситуацията все още е гранична“, каза Петрова.
По последните прогнози се очаква нивото на реката да се задържи в следващите дни, а нестабилните прогнози означават, че страната може да остане в тази ситуация още две-три седмици. Добрата новина според министъра е, че при настоящото ниво от 20,70 метра екипите на АЕЦ „Козлодуй“ вече са натрупали ценен опит.
„Към днешна дата можем да кажем, че добрата новина е, че нивото се възстановява. Вървим в посока пълна мощност на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“, заяви тя.
По думите ѝ благодарение на действията на екипа на АЕЦ „Козлодуй“ централата продължава да работи при максимално възможната мощност.
„Това, което показва централата, е, че имаме много силен екип на място, който в резултат на предприетите превантивни и текущи действия осигури работата на централата на максимално възможното“, каза министърът.
Въпреки критичната ситуация България не е намалявала износа на електроенергия. Според министъра добрата междусистемна свързаност на страната е позволила не само да бъде гарантирана стабилността на българската система, но и да бъде оказана помощ на други държави в региона.
Тя посочи като пример Румъния, която е ограничила, а на моменти е спряла част от ядрените си мощности.
„България се оказа способна да помогне на региона в тази критична ситуация“, допълни министърът.
Охлаждащите съоръжения на АЕЦ „Козлодуй“ към момента работят нормално. По думите на Петрова през изминалите дни не е имало проблеми с тях благодарение на организацията на място и постоянната работа на екипите в централата.
Прогнозите показват, че подобни ситуации с критично ниско ниво на Дунав могат да се повтарят и в бъдеще. Затова Министерството на енергетиката проучва различни варианти за дългосрочно решение. Една от възможностите е изграждането на дига около съоръженията на АЕЦ „Козлодуй“. В момента се разработват възможните технически решения, като първите варианти се очаква да бъдат готови до средата на септември.
„В момента текат проучвания и се разработват възможните технически решения. Вариантите, които биха могли да бъдат възможни, ще бъдат готови към средата на месец септември, така че ще ги обсъдим“, обясни министърът.
Разглеждат се и други възможности, включително използването на съществуващи водохранилища във вътрешността на страната за алтернативно водоснабдяване при критични ситуации.
На фона на кризата с ниското ниво на Дунав стои и въпросът за евентуално повишаване на цената на електроенергията. Според Ива Петрова за битовите потребители има създаден компенсаторен механизъм, който да ограничи ефекта от евентуални пазарни колебания. По думите ѝ пазарът трябва да бъде спокоен, защото има достатъчно мощности и енергия в региона.
Енергийният министър коментира и реформата в комплекса „Марица-изток“, както и огромните задължения на дружествата към Българския енергиен холдинг. Към момента задълженията на „Мини Марица-изток“ към БЕХ са в размер на около 260 млн. евро.
На 31 август е направена следваща стъпка по реформата, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост. Създаден е нов холдинг – „Холдинг Марица-изток“, в който са обособени „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“.
„Това, което ние направихме в момента, е, че имаме вече стратегическата рамка за новия холдинг и за дружествата в него, като всъщност това, което даваме като визия, дава устойчивата перспектива пред тези две дружества и наистина във времето – стабилизиране, оздравяване на компаниите и покриване на задълженията“, обясни Петрова. Ива Петрова увери, че целта е да няма масови съкращения и загуба на доходи.
Относно договора с „Боташ“ министърът на енергетиката отхвърли тезата, че замразяването на договора е признание, че той е неизгоден за България.
„Няма да се съглася, че е неизгоден. Всъщност замразяването на договора беше признание за това, че договорът е сключен при едни обстоятелства, когато не сме имали алтернатива в една подобна кризисна ситуация – 2022 г.“, каза министърът.
По думите ѝ оттогава пазарната среда се е променила и е необходимо двете страни да използват периода за преговори. Целта, според Петрова, е „Булгаргаз“ да използва по-ефективно своите ресурси и активи и да стъпи по-уверено на регионалния пазар.
По договора с „Боташ“ са натрупани задължения в размер на около 360 млн. евро, съобщи Петрова, но по-големият проблем за „Булгаргаз“ са задълженията на „Топлофикация София“, посочи тя.
„В момента „Топлофикация“ дължи на „Булгаргаз“ над 800 милиона евро. 400 милиона евро са задълженията на „Топлофикация“ към Българския енергиен холдинг, които са също предходни задължения към „Булгаргаз“, обясни Петрова. Така задълженията на „Топлофикация София“ в групата на БЕХ вече надхвърлят 1,3 млрд. евро.
Проблемът е свързан не само с дълговете, но и с качеството на топлоснабдяването в столицата. През последните месеци екипи на Министерството на енергетиката са извършили проверки на дружеството и са съставили актове за състоянието на мрежата.
„Като министър на енергетиката, освен ситуацията и задълженията към „Булгаргаз“, мен ме интересува да има качествено и сигурно топлоснабдяване“, заяви Петрова.
Тя съобщи, че предстои работна среща с „Топлофикация София“, на която ще бъде обсъдено как дружеството ще гарантира качественото топлоснабдяване през предстоящия сезон.