В чилийската пустиня Атакама навлиза във финалната си фаза изграждането на т.нар. „изключително голям телескоп“ (Extremely Large Telescope, ELT), планиран като една от най-мощните астрономически обсерватории в историята на човечеството, пише Би Би Си.
🔭 The Telescope That Could Find Alien Life 👽
— Above The Norm News (@abovenormnews) August 28, 2026
The largest optical telescope ever built is taking shape in Chile’s Atacama Desert.
ESO’s Extremely Large Telescope will use a 39-metre mirror to study rocky planets around nearby stars and search their atmospheres for possible… pic.twitter.com/jzPoQ0mS4s
Проектът се реализира от Европейската южна обсерватория (ESO) на планинския връх Армасонес. Инженерите вече са завършили огромния въртящ се стоманен купол с височина 80 метра, оприличаван на космическа „катедрала“.
Основната научна цел на гигантското съоръжение ще бъде директното наблюдение на далечни екзопланети извън нашата Слънчева система и изследването на химически следи от биологична активност в техните атмосфери. Според учените телескопът има потенциал да направи най-голямото научно откритие на века – да регистрира доказателства за съществуването на извънземен живот.
Строителството в една от най-сухите и сурови пустини на Земята представлява безпрецедентно инженерно предизвикателство. Всички материали, включително десетки хиляди тонове бетон и стомана, се транспортират с часове до необитаемия планински връх.
Сърцето на телескопа ще бъде неговото гигантско 39-метрово основно огледало, съставено от 798 прецизно изработени шестоъгълни сегмента. Заради екстремните условия и огромната надморска височина екипите работят на тежки осемдневни смени, отбелязва Би Би Си.
Външната конструкция на обекта се предвижда да бъде напълно завършена през 2027 г., а консорциумът от 16 държави членки на Европейската южна обсерватория планира телескопът да улови своята „първа светлина“ и да заработи активно до 2030 г.
Суровият, чист и напълно лишен от облаци въздух над Атакама ще осигури на новия супер телескоп кристален и ненадминат досега поглед към дълбокия космос.
Най-значимите примери за инженерния гений на чилийците са дълбоко свързани с уникалната и сурова география на страната – изключително висока сеизмична активност, огромни планински вериги и екстремни пустинни условия.
Чили е световен лидер в сеизмичното инженерство и пионер в мащабната устойчива инфраструктура в Южна Америка.
Чили е една от най-напредналите нации в света по отношение на сеизмичното проектиране, справяйки се успешно с трусове от над 8-ма степен по Рихтер.
📍 Gran Torre Santiago, Santiago, Chile 🇨🇱 pic.twitter.com/h8VNvSFXxf
— Beauty of Nature 🥀 (@NaturalEye78321) April 10, 2026
Gran Torre Santiago: Със своите 300 метра височина, това е най-високият небостъргач в Южна Америка.
Сградата е проектирана да издържа на земетресения с магнитуд до 9.0 по Рихтер благодарение на масивни медни и стоманени амортисьори и сложни махални системи.
Чили стана първата страна в Латинска Америка, която приложи технологии за сеизмична изолация на историческо наследство, спасявайки катедралата Басилика дел Салвадор от бъдещи разрушения след щетите през 1985 г. и 2010 г.
Страната използва екстремните си природни дадености за революционни зелени проекти.
VIDEO: Chile inaugurates Latin America's first-ever thermosolar energy plant, a vast complex dubbed Cerro Dominador in the Atacama desert that gives a boost to the country's quest for carbon-neutrality by 2050 pic.twitter.com/n3kNJLRnbe
— AFP News Agency (@AFP) June 9, 2021
Cerro Dominador: Първата по рода си концентрирана слънчева електроцентрала (CSP) в Латинска Америка. Разположена в пустинята Атакама, тя разполага с 10 600 огледала (хелиостати), които насочват слънчевата светлина към 250-метрова кула, позволявайки генериране на чиста енергия денонощно (дори през нощта).
Cerro Pabellón: Изградена на невероятните 4500 метра надморска височина в Андите, това е първата геотермална централа в Южна Америка, преодоляваща тежките климатични условия на високата планина.
Hoy es un día especial😌
— Ministerio de Obras Públicas🇨🇱 (@mop_chile) October 26, 2021
Es un buen momento para recordar que hace 131 años, un 26 de octubre, se inauguró el Viaducto del Malleco, obra que significó el nacimiento del @mop_chile
¿Será uno de los puentes más lindos de Chile? ¿Qué piensan?👀 pic.twitter.com/wZoR7cZ8lc
Виадуктът Малеко (Viaducto del Malleco): Построен в края на XIX век, този железопътен мост с височина 102 метра е бил най-високият в света за времето си и остава паметник на чилийското инженерно изкуство.
🔵#NACIONAL 🇨🇱:
— Los del Sur Noticias (@LdelSurNoticias) August 22, 2026
Hoy Sábado 22 de Agosto, a 16 años del mensaje enviado por los 33 mineros .
El mensaje escrito por José Ojeda, quedó catapultado como una pieza icónica de la historia nacional, y un símbolo de esperanza, bajo el mensaje
"Estamos bien en el refugio los 33". pic.twitter.com/whzAyqC4rY
Спасяването на 33-мата чилийски миньори през 2010 г. (познато като инцидента в мина „Сан Хосе“) е сочено за един от най-великите триумфи на спасителното и минното инженерство в човешката история.
Когато срутване блокира хората на 700 метра под земята, шансовете за успех бяха нищожни, но чилийските инженери, в сътрудничество с международни експерти, извършиха истинско инженерно чудо. За тази невероятна операция бе заснет и известният филм „33-мата“ (The 33) с Антонио Бандерас.
1. Операция „Хипократ“: Прецизното 3D сондиране
Най-голямото първоначално предизвикателство беше изобщо да се локализират миньорите в лабиринта от срутени галерии.
- На дълбочина от 700 метра дори отклонение от части от градуса при сондирането би означавало пропускане на целта с десетки метри.
- Инженерите използваха свръхпрецизни сондажни глави с GPS насочване и сложни 3D модели на мината.
- На 17-ия ден от срутването, след няколко неуспешни опита, една от сондите проби точно тавана на убежището, където миньорите бяха оставили бележката: „Добре сме в убежището, 33-мата“.
VIDEO: 🇨🇱 Mario Sepulveda, one the 33 Chilean miners who spent 69 days trapped in a collapsed mine, sends a message to his fellow countrymen, telling them to not give up amid the #coronavirus crisis, to follow government guidelines and take care of their health pic.twitter.com/tlC29tiLCo
— AFP News Agency (@AFP) March 27, 2020
2. План Б и чудовищната машина Schramm T130
След намирането им започна състезание с времето за пробиване на спасителен тунел с ширина, достатъчна за преминаването на човек (около 66 см). Инженерите задействаха едновременно три различни плана (А, Б и В):
- Победител стана План Б, ръководен от чилийския инженер Игор Проестакис, който използваше американска сонда Schramm T130.
- Машината първо разшири съществуващата тънка дупка от сондажа, а след това я проби наново с огромна глава с диамантени режещи зъбци.
- Инженерното предизвикателство беше огромно: скалата беше изключително твърда, съществуваше постоянен риск от ново срутване, а сондата се счупи няколко пъти, което наложи инженерите да измислят специални „инструменти-овесари“, с които да изваждат отчупените парчета метал от дъното на 700-метровата дупка.
3. Спасителната капсула Fénix (Феникс)
Когато тунелът бе завършен, идваше най-опасната част – изваждането на хората един по един през тясната вертикална шахта. За целта чилийските военноморски инженери конструираха капсулата Fénix 2:
- Капсулата беше широка едва 54 сантиметра и снабдена с кислородни бутилки, микрофони, камери за следене на жизнените показатели и специално дъно, което можеше да се разкачи, ако капсулата заседне по средата на тунела (за да може миньорът да се спусне обратно в безопасност).
- Шахтата не беше укрепена изцяло (само най-горните 96 метра бяха облицовани със стоманени тръби поради риск от срутване), така че капсулата разполагаше с външни колела на пружини, които да обират луфтовете и да не позволяват тя да се блъска в острите скални стени.
На 13 октомври 2010 г., пред очите на над 1 милиард зрители пред екраните, капсулата направи 33 успешни курса, изваждайки всички мъже без нито един инцидент – триумф на инженерната мисъл, логистиката и човешката воля.