Безпрецедентен строеж на супертелескоп в пустинята Атакама за търсене на извънземни

Безпрецедентен строеж на супертелескоп в пустинята Атакама за търсене на извънземни - Zashtoto

В чилийската пустиня Атакама навлиза във финалната си фаза изграждането на т.нар. „изключително голям телескоп“ (Extremely Large Telescope, ELT), планиран като една от най-мощните астрономически обсерватории в историята на човечеството, пише Би Би Си.

Проектът се реализира от Европейската южна обсерватория (ESO) на планинския връх Армасонес. Инженерите вече са завършили огромния въртящ се стоманен купол с височина 80 метра, оприличаван на космическа „катедрала“.

Основната научна цел на гигантското съоръжение ще бъде директното наблюдение на далечни екзопланети извън нашата Слънчева система и изследването на химически следи от биологична активност в техните атмосфери. Според учените телескопът има потенциал да направи най-голямото научно откритие на века – да регистрира доказателства за съществуването на извънземен живот.

Строителството в една от най-сухите и сурови пустини на Земята представлява безпрецедентно инженерно предизвикателство. Всички материали, включително десетки хиляди тонове бетон и стомана, се транспортират с часове до необитаемия планински връх.

Сърцето на телескопа ще бъде неговото гигантско 39-метрово основно огледало, съставено от 798 прецизно изработени шестоъгълни сегмента. Заради екстремните условия и огромната надморска височина екипите работят на тежки осемдневни смени, отбелязва Би Би Си.

Външната конструкция на обекта се предвижда да бъде напълно завършена през 2027 г., а консорциумът от 16 държави членки на Европейската южна обсерватория планира телескопът да улови своята „първа светлина“ и да заработи активно до 2030 г.

Суровият, чист и напълно лишен от облаци въздух над Атакама ще осигури на новия супер телескоп кристален и ненадминат досега поглед към дълбокия космос.

Най-значимите примери за инженерния гений на чилийците са дълбоко свързани с уникалната и сурова география на страната – изключително висока сеизмична активност, огромни планински вериги и екстремни пустинни условия.

Чили е световен лидер в сеизмичното инженерство и пионер в мащабната устойчива инфраструктура в Южна Америка.

Чили е една от най-напредналите нации в света по отношение на сеизмичното проектиране, справяйки се успешно с трусове от над 8-ма степен по Рихтер.

Gran Torre Santiago: Със своите 300 метра височина, това е най-високият небостъргач в Южна Америка.

Сградата е проектирана да издържа на земетресения с магнитуд до 9.0 по Рихтер благодарение на масивни медни и стоманени амортисьори и сложни махални системи.

Чили стана първата страна в Латинска Америка, която приложи технологии за сеизмична изолация на историческо наследство, спасявайки катедралата Басилика дел Салвадор от бъдещи разрушения след щетите през 1985 г. и 2010 г.

Страната използва екстремните си природни дадености за революционни зелени проекти.

Cerro Dominador: Първата по рода си концентрирана слънчева електроцентрала (CSP) в Латинска Америка. Разположена в пустинята Атакама, тя разполага с 10 600 огледала (хелиостати), които насочват слънчевата светлина към 250-метрова кула, позволявайки генериране на чиста енергия денонощно (дори през нощта).

Cerro Pabellón: Изградена на невероятните 4500 метра надморска височина в Андите, това е първата геотермална централа в Южна Америка, преодоляваща тежките климатични условия на високата планина.

Виадуктът Малеко (Viaducto del Malleco): Построен в края на XIX век, този железопътен мост с височина 102 метра е бил най-високият в света за времето си и остава паметник на чилийското инженерно изкуство.

Спасяването на 33-мата чилийски миньори през 2010 г. (познато като инцидента в мина „Сан Хосе“) е сочено за един от най-великите триумфи на спасителното и минното инженерство в човешката история.

Когато срутване блокира хората на 700 метра под земята, шансовете за успех бяха нищожни, но чилийските инженери, в сътрудничество с международни експерти, извършиха истинско инженерно чудо. За тази невероятна операция бе заснет и известният филм „33-мата“ (The 33) с Антонио Бандерас.

1. Операция „Хипократ“: Прецизното 3D сондиране

Най-голямото първоначално предизвикателство беше изобщо да се локализират миньорите в лабиринта от срутени галерии.

  • На дълбочина от 700 метра дори отклонение от части от градуса при сондирането би означавало пропускане на целта с десетки метри.
  • Инженерите използваха свръхпрецизни сондажни глави с GPS насочване и сложни 3D модели на мината.
  • На 17-ия ден от срутването, след няколко неуспешни опита, една от сондите проби точно тавана на убежището, където миньорите бяха оставили бележката: „Добре сме в убежището, 33-мата“.

2. План Б и чудовищната машина Schramm T130

След намирането им започна състезание с времето за пробиване на спасителен тунел с ширина, достатъчна за преминаването на човек (около 66 см). Инженерите задействаха едновременно три различни плана (А, Б и В):

  • Победител стана План Б, ръководен от чилийския инженер Игор Проестакис, който използваше американска сонда Schramm T130.
  • Машината първо разшири съществуващата тънка дупка от сондажа, а след това я проби наново с огромна глава с диамантени режещи зъбци.
  • Инженерното предизвикателство беше огромно: скалата беше изключително твърда, съществуваше постоянен риск от ново срутване, а сондата се счупи няколко пъти, което наложи инженерите да измислят специални „инструменти-овесари“, с които да изваждат отчупените парчета метал от дъното на 700-метровата дупка.

3. Спасителната капсула Fénix (Феникс)

Когато тунелът бе завършен, идваше най-опасната част – изваждането на хората един по един през тясната вертикална шахта. За целта чилийските военноморски инженери конструираха капсулата Fénix 2:

  • Капсулата беше широка едва 54 сантиметра и снабдена с кислородни бутилки, микрофони, камери за следене на жизнените показатели и специално дъно, което можеше да се разкачи, ако капсулата заседне по средата на тунела (за да може миньорът да се спусне обратно в безопасност).
  • Шахтата не беше укрепена изцяло (само най-горните 96 метра бяха облицовани със стоманени тръби поради риск от срутване), така че капсулата разполагаше с външни колела на пружини, които да обират луфтовете и да не позволяват тя да се блъска в острите скални стени.

На 13 октомври 2010 г., пред очите на над 1 милиард зрители пред екраните, капсулата направи 33 успешни курса, изваждайки всички мъже без нито един инцидент – триумф на инженерната мисъл, логистиката и човешката воля.