България настояла да няма санкциии за шефа на руския Олимпийски комитет и министър на спорта

България настояла да няма санкциии за шефа на руския Олимпийски комитет и министър на спорта - Zashtoto

България е поискала изваждане от санкционните списъци на ЕС също и на руския министър на спорта Михаил Дегтярев и на банка, но се е отказала заради постигане на консенсус, съобщи външната министърка Велислава Петрова в отговор на съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов по време на парламентарния контрол.

Скрийншот: „Телеграм“, кадър на ТАСС

„Действително в хода на преговорите България изтъкна съображение по отношение на налагането на ограничителни мерки на Михаил Владимирович Дегтярев, министър на спорта на Русия и председател на Руския олимпийски комитет“, обясни външната министърка.

По думите ѝ посочените аргументи са били отсъствие на конкретен принос на лицето към военните действия спрямо Украйна, както и „фактът, че такава мярка не може да допринесе за спирането на войната“.

„България изрази резервирана позиция и по отношение и предложението за вписването на „Тольяттихимбанк“ в санкционните списъци, като посочените от нас аргументи бяха, че предложението визира регионална търговска банка, собственост на „Тольяттиазот“, един от най-големите производители на амоняк в световен мащаб и част от групата „Уралхим“. От своя страна „Уралхим“ е водещ производител на минерални торове – суровина, която не е обект на санкции и България продължава да внася, включително от Русия, както и други европейски държави членки“, обяви Велислава Петрова.

Според нея предвид високите цени и нестабилност на международните пазари на торове в момента във връзка с конфликта в Близкия изток всяко ограничение на възможностите по тази линия „би могло да има негативен ефект“, пише Дир. бг.

„Впоследствие България оттегли своите съображения по тези две предложения с оглед на постигане на консенсус“, допълни Петрова.

Преди това стана ясно, че страната ни изрази възражение срещу замислените санкции спрямо руския патриарх Кирил и бизнесмените Вагит Алекперов и Искандер Махмудов, като в първия случай мотивът беше негативни действия спрямо православието, а в останалите – националния интерес на страната и негативите за родната енергетика и икономика, ако биха се предприели.