На 15 август православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица. Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е честван еднакво и от православни, католици и от други християнски общности.
Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на нейното „успение“, тоест заспиване.
Успението на Света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане „вместилище на Невместимия“, както я възпява църковният химн.
Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста, Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: „Ето сина ти!“. И на него: „Ето майка ти!“.
След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков, и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.
Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел й известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.
А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, „на облак“, за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.
В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: „в успението си ти не остави света, Богородице“. Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“ (от песента „Честнейшую“), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала „стълба към небето“.
Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като „в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование“.
На този ден ден празнуват хиляди българи, носещи имена, свързани с Богородица, с Бог или символизиращи божествената закрила: Мария, Мара, Мариана, Марийка, Мариела, Марияна, Мима, Мими, Мирела, Панайот, Деспина, Преслава, Марена, Мариан, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара.
Източник: БТА