На 20 юли българската православна църква почита паметта на Св. Пророк Илия, смятан за предвестник на истинната вяра в Единия Бог. Християните го наричат “предсказател и пророк на великите Божи дела” и “ангел в плът”.
Илинден е един от най-големите летни празници в българския народен календар, почитащ Свети Илия.
В народните вярвания Свети Илия се приема за повелител на небесните стихии – господар на дъждовете, светкавиците и гръмотевиците. Смята се, че тази сила му е дадена от Бог при подялбата на света. Когато Свети Илия е с огнената колесница из небето тогава се получават гръмотевици и светкавици.
Илия бил еврейски пророк и възвестявал волята на Бога пред царя и народа. Родил се през 9-и век преди Христос в град Тесви, област Галаад, на източния бряг на река Йордан, и живял по времето на цар Ахав. Царицата Йезавел се увличала в езическите вярвания и убедила Ахав да поставят в Самария идол на местното ханаанско божество Ваал.
По примера на царското семейство народът започнал да принася жертви на идола, включително и човешки. А служителите на единия истински Бог били преследвани.
Обикнал Бога и Неговия закон от все сърце и душа, Илия не можел да търпи нечестието и беззаконието. Затова след негова гореща молитва Бог „заключил“ небето и три години и половина не валял дъжд.
Започнало гонение срещу пророка и той предложил на Ахав жреците на Ваал и Илия да принесат поотделно жертви и чиято жертва се запали с огън от небето, неговата вяра да се приеме за истинска.
Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молели, но нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.
Народът видял това и се поклонил на истинския Бог, а жреците били избити. Тогава обилен дъжд напоил земята.
В Трета и Четвърта книга Царства на Библията се говори за различни чудеса, станали с пророка чрез Божията сила. За тях говори и Иисус Христос в Своята проповед.
При предсказанието за раждането на свети Йоан Кръстител архангел Гавриил посочва, че Христовият Предтеча ще има „духа и силата на Илия“, което се изпълнило по-късно. При преображението на Иисус Христос на планината Тавор апостолите видели Илия и Моисей да разговарят със Спасителя.
Пламенният Илия пророкувал 25 години, а накрая при река Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. Благодатта му се предала на неговия ученик пророк Елисей.
По стара традиция на Илинден се прави курбан – коли се най-старият петел. Домакините приготвят обредна питка наричата “боговица” или “колач”, като трапезата се прекадява от най-възрастният член на семейството.
След Илинден времето се преобръща, започват да се появяват есенните ветрове, появяват се мъртвите вълнения в морето. Според старите рибари на този ден морето се преобръща и морето взима жертва като курбан.
Вярва се, че на Илинден водата в морето, реките и езерата е „възмутена“ и става опасна, а морето взима най-много жертви като курбан за светеца.
Вярва се още, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.
Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша, но единствено виното ще е хубаво.
Според народните поверия на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека, Св. Илия е смятан за покровител на кожухарите, грънчарите, тухларите и хлебарите. На този ден те не работят и правят общи трапези.
Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имената Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия (защото името Илиана/Илияна е произлязло от Юлия|.
Източник: БТА/снимка: БНТ
