Испанският национален химн е един от най-разпознаваемите символи на страната, отбелязва мадридският в. „АС“ преди финала срещу Аржентина довечера в Ню Йорк/Ню Джърси.
🇪🇸 ⬇️ Por qué el himno de España sigue sin tener letra oficial pese a más de un siglo de intentos pic.twitter.com/3oNmlTPyQv
— El Debate (@eldebate_com) June 16, 2026
Това, което отличава мачовете с участието на испанския национален отбор на този мондиал, е мълчанието на футболистите му при тържественото изпълнение на химните преди всяка среща.
В този смисъл е важно да се подчертае, че испанският национален химн има музика, но няма текст. Само още 3 страни в цял свят са като Испания – Сан Марино, Босна и Херцеговина и Косово.
Иначе испанският химн произлиза от мелодия от 18-ти век, известна отначало като „Marcha Granadera“ (Гренадиерски марш).
Това произведение се появява за първи път през 1761 г., има дълбоки народни корени и е обявена за „Марш на честта“ от крал Карлос III през 1770 г.
Постепенно набира популярност и става известна като „Marcha Real“ (Кралски марш), тъй като се изпълнява на събития, посещавани от кралското семейство.
Още през 1908 г. Бартоломе Перес Касас, старши музикант от Кралския корпус на алебардната гвардия, адаптира марша, за да се превърне в днешния химн.
Защо няма текст?
Хората в Испания никога не са се съгласявали с предлагани варианти за текст на химна, като при няколкото досегашни опита никога не е имало единодушие.
Първият е бил през 1870 г., ръководен от генерал Прим.
От името на най-висшите власти в Испания е организиран конкурс за музиканти и поети за писане на текст за химна. Конкурсът обаче е провал, не е постигнат консенсус по нито една от представените теми и следователно „Marcha Granadera“ никога не е получила писмена композиция.
Най-известният опит обаче датира от по-ново време. Испанският олимпийски комитет (COE) обявява нов конкурс за автор на новия текст на испанския национален химн, който си има и победител.
Това е Паулино Куберо, жител на Сиудад Реал, е нает да композира текст, който Пласидо Доминго да изпее, като знаменитият тенор дори прави репетиции.
Текстът е следният в свободен превод: „Да живее Испания! Нека всички пеем заедно с различни гласове и едно сърце. Да живее Испания! От зелените долини до необятното море, химн на братството. Обичайте Родината, защото тя знае как да прегърне под синьото си небе свободните народи. Слава на чедата, донесли справедливост и величие на историята, демокрацията и мира.“
Текстът на песента обаче никога не достига до Конгреса, органът, отговорен за одобряването на това и следователно за включването му в Официалния държавен вестник (BOE).
Причината? Споровете и острите критики карат организаторите да се откажат от идеята и текстът отпада. А всенародно одобрение в страната с 50 провинции и 17 автономни области със собствени флагове и гербове, някои и с официално признати езици, е „мисията невъзможна“, особено на фона на въоръжената борба за независимост на баските провинции (лявата сепаратистка организация ЕТА се отказа от насилие през 2011 г.), и на референдума за отцепване, проведен в Каталуния през 2017 г., който разтърси не само кралството, но и Евросъюза.
Затова испанските национали – каталунци, андалусци, галисийци, баски и т. н., не наблягат на пеенето, а на мълчаливото, фино и майсторско боравене с футболната топка. В което са всепризнати майстори.
