На 29 юни честваме паметта на светите апостоли Петър и Павел – Петровден. Имен ден празнуват всички с имена: Петър, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Камен, Кремена, Полина и техните производни

Петър и Павел били най-видните сред апостолите на Иисус Христос. Средновековна традиция ги нарекла по гръцки „корифеи“, което на български е предадено като „първовърховни“. За Петър се говори в евангелията и в книгата „Деяния апостолски“, а за Павел – в „Деяния апостолски“ и в посланията му.

Апостол Петър, родом от галилейското градче Витсаида, бил един от дванадесетте ученици на Христос, призован заедно с брат си Андрей. Андрей пръв бил повикан и после основателно е наречен „първозвани“, но Петър го „изпреварил“ с усърдието и бързите си реакции на запитвания или действия на Учителя.

След Петдесетница апостол Петър проповядвал в Йерусалим, в Антиохия (Сирия) и накрая в Рим. Написал две послания до християните в Мала Азия. В тях препоръчва на вярващите: „Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви по света“.
 
Апостол Павел не бил сред учениците на Христос, дори бил гонител на първата християнска общност, произлязла от повярвали в Христос юдеи. Но докато пътувал за град Дамаск да преследва там юдеите, преминали към християнството, му се явил Христос и оттогава гонителят коренно се променил – станал ревностен християнин и проповедник на новата вяра.

Роден в разсеяние (диаспора), той насочил проповедта на вярата към хората извън Палестина и започнал да привлича в Църквата хора, които не са евреи. Проповядвал по цялото Средиземноморие, претърпял много изпитания и завършил живота си в Рим. Оставил 14 писма (послания), които са пространни и задълбочени разработки по въпроси на вярата.

Според преданието двамата апостоли пострадали в Рим на днешния ден в 67 г., по времето на император Нерон. Петър бил разпънат на кръст, а Павел – посечен с меч.

Петровден е един от големите летни християнски празници в българския календар. Денят, който бележи края на Петровите пости и началото на активния летен земеделски сезон, е свързан както с църковната традиция, така и с множество народни обичаи, които са се запазили през вековете.

В различните краища на България на този ден семействата се събират около празничната трапеза, посещават църква, празникът и днес се свързва с почит към труда, семейството и християнските ценности. Затова Петровден остава един от най-уважаваните летни празници в България.

Празникът идва непосредствено след Петровите пости, които започват в понеделника след Неделята на всички светии и продължават до деня преди Петровден. Продължителността им не е еднаква всяка година, тъй като зависи от датата на Великден.

След седмиците на въздържание семействата отново могат да приготвят богата празнична трапеза, около която се събират няколко поколения. Празничната трапеза на Петровден е сред най-характерните за началото на лятото. След края на Петровите пости на трапезата отново присъстват месни ястия, пресни зеленчуци и първите сезонни плодове.

Едно от най-познатите традиционни ястия е петровското пиле. В различните краища на България то се приготвя по различен начин – печено цяло, с ориз или с домашни подправки. Смята се, че присъствието му на трапезата е символ на благополучие и изобилие.

До него обикновено се поднасят прясно изпечена пита, сирене, зеленчуци от градината и сезонни салати. На много места се приготвят и сладкиши с първите узрели плодове.

Особено място заемат петровките – ранните летни ябълки, които узряват около празника. Според народната традиция първите откъснати ябълки често се освещават в църква или се раздават за здраве, преди да бъдат опитани от семейството. Този обичай превръща петровките в един от най-разпознаваемите символи на Петровден.

В народните представи Петровден е свързан и с активната работа на полето. По това време вече е започнала жътвата, а в много райони денят се възприема като граница между първата и втората половина на лятото.

В някои части на България се пази обичаят да се раздават плодове, питки или варено жито за здраве и за помен на починали близки. Срещат се и местни традиции, които се различават според региона, но всички те са свързани с пожелания за плодородие, здраве и благополучие.

Според обичаите добре е денят да бъде посветен на празника, на посещение в църква и на срещи с близки. Затова хората избягвали да започват тежка работа, която можела да бъде отложена за следващия ден. Смятало се още, че не е подходящо да има кавги, обиди и лоши отношения между хората, тъй като празникът носи послание за помирение и уважение.

В някои краища на страната съществува вярването, че на Петровден не се пере, не се преде и не се вършат определени домашни дейности.

Освен църковски празник, Петровден има важно място и в българските народни традиции. В миналото той се възприемал като ориентир в земеделския календар и бил свързан с началото на най-усилената работа по жътвата.

Според едно старо вярване след Петровден лятото навлиза в най-горещия си период. Затова хората започвали работа още преди изгрев, когато температурите били по-ниски. Смятало се, че трудът, положен в този период, ще донесе добра реколта през годината.