Дванадесетият етаж на сградата Берлемон, седалището на Европейската комисия в сърцето на Брюксел. 48-годишната Кая Калас, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, приема посетители в просторния си офис с изглед към града.
Снимки от политическата ѝ кариера висят на стената: Калас като министър-председател в естонския парламент, Калас редом с украинския президент Володимир Зеленски.
Като ръководител на правителството тя си изгради име като гласовит защитник на балтийските държави и критик на Русия. В ролята си на главен дипломат на ЕС тя е заявила готовността си да преговаря с Москва при определени условия – и критикува президента на САЩ Доналд Тръмп в обширно интервю с Тимо Леман и Роланд Нелес за германското издание SPIEGEL.
ШПИГЕЛ: Г-жо Калас, Вие сте от Естония, една от трите балтийски държави. Колко сте притеснена за родината си, за членовете на семейството си? Възможно ли е скоро да има руска атака там?
Калас: Русия винаги ни е заплашвала; ние знаем това. Затова казваме: Ако Москва заплашва една от тези държави, тя заплашва НАТО като цяло.
Атака срещу НАТО би имала опустошителни последици за Русия.
ШПИГЕЛ: Има съобщения за дронове, за които се твърди, че са навлезли във въздушното пространство над балтийските държави. Москва от своя страна уверява, че украинците извършват атаки с дронове срещу Русия от балтийския регион. Дали това вече е опит на Русия да намери претекст за атака срещу региона?
Калас: Балтийските държави не позволяват въздушното им пространство да се използва за атаки срещу Русия. Това твърдение е просто глупост.
Ние не можем да четем мислите на руски държавни служители. Но Русия е измисляла подобни претексти и преди.
ШПИГЕЛ: Какво стои зад заплахите от Москва?
Калас: Постоянните заплахи на Русия, като например убийството на чуждестранни дипломати в Киев, демонстрират преди всичко едно нещо: Русия е стигнала до задънена улица в тази война.
Сега Москва иска да покаже, че има силата да тероризира хора: с атаки срещу цивилни в Украйна, но също и със заплахи срещу други държави.
ШПИГЕЛ: Генерали от НАТО предупреждават, че руска атака срещу алианса може да се случи преди 2029 г. Очаквате ли да стане така?
Калас: Какво ще се случи дотогава, зависи и от нас. Трябва да си напишем домашното.
И с това не визирам балтийските държави, а НАТО и Европейския съюз като цяло.
Ако можем надеждно да възпрем Русия, тя няма да атакува. Но Русия би могла да провокира НАТО, ако възникнат съмнения относно нашата отбранителна готовност.
Ето защо е толкова важно Европа да продължи да инвестира в своите отбранителни способности. Германия има водеща роля тук.
ШПИГЕЛ: Има и гласове, призоваващи за нови дипломатически инициативи от страна на европейците за постигане на мирно споразумение с Русия. Бившият германски канцлер Ангела Меркел наскоро заяви, че би искала да види повече дипломатическо участие от Европа. Твърде малко ли правите Вие?
Калас: През февруари подготвих документ и го представих на външните министри: Какво трябва да обсъдим в случай на преговори с Русия?
Досега се упражнява натиск предимно върху Украйна да направи отстъпки – въпреки че Русия е проблемът.
За съжаление, не видяхме никакви достоверни признаци от руска страна, че Москва действително иска да преговаря. Путин не се отказва от максималистичните си искания.
ШПИГЕЛ: Президентът Владимир Путин предположи, че бившият германски канцлер Герхард Шрьодер може да посредничи във войната в Украйна.
Калас: Ако Русия иска да диктува кой изобщо има право да преговаря, тя се опитва да ни вкара в капан: Москва иска да говорим за персонал, а не за същност.
Това също показва, че Путин е сгрешил.
След като президентът на САЩ Доналд Тръмп встъпи в длъжност, той се надяваше за година и половина Украйна да му бъде поднесена Украйна на сребърен поднос в преговорите.
ШПИГЕЛ: Това не се случи.
Калас: Путин трябваше да осъзнае, че не може да прави нищо без Украйна и европейците. Например, прекратяването на санкциите срещу Русия е в европейските ръце.
За да се постигне мир, Русия и Украйна трябва да седнат на масата за преговори. Голяма част от обсъжданото там засяга и нас, европейците.
Имаме право да отправяме искания и да искаме отстъпки от Русия. Европа трябва да е на масата за преговори.
ШПИГЕЛ: Какви условия трябва да изпълни Путин, преди да могат да се проведат подобни преговори?
Калас: Преди всичко, той трябва да спре войната. Русия трябва да спре бомбардировките на цивилни. Трябва да се съгласи на безусловно прекратяване на огъня. За парада си в Москва в началото на май Путин призова за прекратяване на огъня – и някои политици в международен план дори сметнаха това за легитимно искане.
Това е цинично. Със сигурност защитата на руски парад не е по-важна от защитата на украинските цивилни.
ШПИГЕЛ: Готова ли сте лично да преговаряте с руснаците?
Калас: Преговорите винаги са екипна работа. Съдържанието е това, което има значение.
Всеки, който разговаря с Русия, трябва да разбере: Не можеш да седнеш на масата, без да отправиш и искания към Русия. За съжаление, досега е така.
ШПИГЕЛ: Има ли Украйна в момента военно превъзходство?
Калас: Динамиката на войната се измества в полза на Украйна. Русия изостава все повече и повече във военно, икономическо и дипломатическо отношение.
Всеки месец около 35 000 руски войници са убити или ранени.
Броят на мобилизираните там обаче е значително по-малък.
Русия не може да поддържа тази война в дългосрочен план при тези обстоятелства.
Путин се колебае да предприеме мащабна мобилизация, защото това би било признание, че Русия не печели.
Освен това руската икономика е в тежко състояние. Тя произвежда предимно танкове и ракети, които се унищожават на следващия ден. Това не е устойчиво.
ШПИГЕЛ: Засега Русия удържа.
Калас: Тя все повече се сблъсква с финансови затруднения. Войните често приключват, когато агресорите останат без пари. Помислете за съветската окупация на Афганистан: тя приключи през 1989 г., когато Русия (тогава Съветски съюз) остана без средства.
Русия трудно може да набира капитал в чужбина, а Китай не е от полза в това отношение.
Москва ще трябва да взема трудни решения, вероятно дори за сметка на спестяванията на собственото си население. Това също е непопулярно в Русия.
ШПИГЕЛ: Президентът Тръмп поставя под въпрос НАТО. Могат ли европейските членове на НАТО да се доверят, че САЩ ще ги подкрепят в случай на руска атака?
Калас: САЩ ясно подчертаха, че се прилага член 5 от договора на НАТО, гаранцията за взаимна отбрана.
В същото време е разрушено много доверие. Ето защо е важно ние, европейците, да правим повече за собствената си защита.
Когато сме заедно, сме силни. Не бива да се подценяваме и трябва да развиваме повече самочувствие.
Европейският стълб в НАТО трябва да стане по-силен.
ШПИГЕЛ: Защо отношенията между Европа и САЩ са толкова обтегнати?
Калас: Миналия уикенд прочетох книгата на Ричард Холбрук „Да спреш една война“.
В нея той пише, че трансатлантическите отношения са били по-обтегнати от всякога през 1996 г. във връзка с югославския конфликт.
Понякога се държим така, сякаш никога не е имало разногласия между американци и европейци доскоро. Малко идеализираме миналото.
ШПИГЕЛ: Имаме впечатлението, че идеализирате настоящето.
Калас: Съвсем не. Но САЩ от години настояват Европа да прави повече за своята защита. И сега най-накрая правим точно това.
ШПИГЕЛ: Как мислите, че Тръмп гледа на Европа?
Калас: Президентът Тръмп ясно заяви, че не харесва ЕС. Трябва да се запитаме защо.
Вярвам, че е в интерес на големите сили да разделят Европа, защото тогава ние сме просто множество малки държави. Отделните държави са слаби, но като ЕС сме силни.
С тази администрация на САЩ стана ясно: ако си сътрудничим в рамките на ЕС, можем да реагираме по-добре на проблемни инициативи.
Един от любимите ми цитати е от бившия белгийски премиер Пол-Анри Спаак: „В Европа има два вида държави: малки държави и такива, които все още не са осъзнали, че са малки.“
Това е нещо, което намирам за вярно отново и отново.
ШПИГЕЛ: Германия също ли принадлежи към последната група?
Калас: Чисто математически погледнато, никоя европейска държава не е равностоен партньор на САЩ. Но с около 450 милиона европейци (в държавите от Европейския съюз) можем да се срещнем с всички останали при равни условия.
ШПИГЕЛ: Как се разбирате с държавния секретар на САЩ Марко Рубио? В началото на мандата му среща с Вас беше отменена в кратък срок, въпреки че вече бяхте пътували до Вашингтон.
Калас: Имаме добри работни отношения. Разбира се, бих искала те да са още по-добри.
ШПИГЕЛ: В Брюксел се говори, че Вие и председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен сега се приемате по-сериозно във Вашингтон, отколкото други политици от ЕС, защото от самото начало заехте по-решителна позиция срещу администрацията на Тръмп. Докато канцлерът Фридрих Мерц или италианският премиер Джорджия Мелони се стремяха към по-тесни връзки с Тръмп и постигнаха малко в резултат на това. Това ли е и Вашето впечатление?
Калас: Няма нужда да се приукрасяваме: отношенията между Америка и Европа са под значително напрежение. Когато правителството на САЩ предяви претенции за Гренландия през пролетта, трансатлантическите отношения претърпяха сериозни щети.
Не можем да се преструваме, че всичко е наред в отношенията ни със САЩ. Изглежда, че това вече е осъзнато в цяла Европа. Въпреки това САЩ остават незаменим партньор.
ШПИГЕЛ: Правят ли американците стратегическа грешка, като продължават изтеглянето си от Европа?
Калас: Присъствието на американски войници в Европа е в наш интерес и в интерес на Съединените щати. Ако Вашингтон сега обяви изтегляне на войските си от Европа, това ни принуждава да инвестираме още повече в собствената си сигурност.
Недостатъкът за Америка е, че ако Европа стане по-независима от САЩ, Съединените щати също губят своето влияние.
Освен това САЩ чрез своя политически стил рискуват да загубят доверие, влияние и тежест не само в Европа. Държавите, които преди разчитаха на защитата на Америка, вече не са сигурни дали САЩ са надежден партньор.
ШПИГЕЛ: САЩ искат ново споразумение с Иран, което би сложило край на иранската ядрена програма веднъж завинаги. Но може ли да се има доверие на иранския режим?
Калас: Това предстои да се види. Европа е единна в убеждението си, че Иран никога не трябва да притежава ядрени оръжия.
Съгласно предишното ядрено споразумение, Иран до голяма степен се придържаше към някои от своите ангажименти.
Това се промени едва след като САЩ се оттеглиха от споразумението по време на първия мандат на Доналд Тръмп.
Иран има голям опит в преговорите. Следователно е важно да се включат държавите в региона, защото те познават Иран по-добре от други.
Действащата архитектура на сигурност в региона изисква тяхното участие, поради което поддържаме тесен контакт със страните от Персийския залив, Йордания и Египет.
ШПИГЕЛ: Сега участвате ли в преговорите? Досега изглеждаше сякаш Европа е оставена настрана.
Калас: Войната се води между САЩ и Иран. Тези две страни са отговорни за прекратяване на огъня.
След това ще започнат трудни преговори за дългосрочно мирно уреждане, което ще засегне и съседните държави. ЕС участва в този процес.
ШПИГЕЛ: Дали американско-израелската атака срещу Иран беше грешка?
Калас: Как да отговоря на това дипломатично?
ШПИГЕЛ: Мислите, че е било грешка?
Калас: Европа ясно предупреди за рисковете от атака, например срещу Ормузкия проток, и за потенциала на Иран за ескалация.
Но сега е от решаващо значение нещо друго: Фокусът трябва да бъде върху мирните преговори и отварянето на Ормузкия проток. Целият свят плаща много висока цена за тази криза.
ШПИГЕЛ: В Германия, „Алтернатива за Германия“ (AfD), която е отчасти крайнодясна, набира сила. Очаквате ли това да има последици за германската външна политика?
Калас: Ако националистическите и изолационистките сили набират сила в държавите-членки на ЕС, това ни отслабва като цяло.
Именно затова трябва да подобрим методите си на работа в рамките на ЕС, например по отношение на решенията във външната политика.
Не можем да бъдем зависими от това всички винаги да са съгласни с всичко.
Бащите-основатели не са си представяли правото на вето като инструмент за обструкция. То е трябвало да бъде стимул за по-голямо сътрудничество и компромис.
ШПИГЕЛ: Бившият унгарски премиер Виктор Орбан парализира ЕС в продължение на години, като блокира решения в Брюксел.
Калас: Проблемът е: ако една държава не иска това, което искат 26 други, често се стига до това, че тази държава получава своето. Това не е нито в съответствие с духа на ЕС, нито с демокрацията. Трябва да станем по-ефективни в предприемането на действия.
ШПИГЕЛ: Как възнамерявате да промените това? Трябва ли решенията в Съвета по външни работи на ЕС да бъдат възможни с обикновено мнозинство в бъдеще?
Калас: Квалифицираното мнозинство вече би било голяма стъпка напред. Това означава, че поне 15 от 27-те държави ще трябва да се съгласят, представлявайки поне 65 процента от населението на ЕС.
ШПИГЕЛ: Това правило тогава трябва да се прилага за всички въпроси на външната политика? Договорите на ЕС първо ще трябва да бъдат изменени, за да се случи това.
Калас: Това не е съвсем правилно. Договорите на ЕС вече предлагат място за реформи.
Любопитното е: много държави членки казват по принцип, че трябва да използваме това място. Но когато след това предложа нещо конкретно: „Добре, тогава ще използваме гласуване с квалифицирано мнозинство тук“, отговорът е: „Но не по този въпрос!“
Ако Европа иска да се справи в този труден глобален политически климат, трябва да бъдем по-смели.
