Петата неделя след Великден е Неделя на самарянката, на този ден се чества и паметта на свети апостол Симон Зилот.
Петата неделя след Великден е наречена Неделя на самарянката, защото в нея се чете евангелският разказ за разговора на Иисус Христос с една жена от област Самария в Палестина.
Самаряните били родом евреи, които по време на Вавилонския плен се смесили с други народи и затова по-късно, по времето на Христос, останалите евреи не ги приемали за свои сънародници и едноверци.
Но тъкмо на жена от тази област Иисус разкрил едни от най-важните истини на Своето учение, като казал: „Бог е дух и тези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и с истина“.
Или в почитта си към Бог да не оставаме на равнището само на формални думи и действия, а трябва да Го приемем с духа си и да Го следваме истински.
След разговора на Христос с нея тя станала Негова последователка, а по-късно била проповедничка на вярата в Спасителя.
Свети Симон Зилот е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Наречен е още Кананит, понеже произхождал от град Кана в Галилея.
Симон носел прозвището Зилот, което значи ревнител, понеже бил пламенен привърженик и ревнител на Божия закон, ревностен проповедник на Божието слово, ревнител за спасителното дело на своя любим Учител Христос.
След като в деня на празника Петдесетница Симон получил заедно с другите апостоли Светия Дух, той отишъл да проповядва учението на Иисус Христос в редица страни.
Посетил Египет, Етиопия, Либия, Мавритания и дори далечните земи на Римската империя – Британия.
Според църковното предание там той бил хванат от езичниците, изтезаван и претърпял мъченическа смърт, като след жестоките изтезания бил разпънат на кръст.
Това станало през времето на римския император Траян (96-117 г.).
