На Гергьовден се кичим със зеленина, дъждът носи берекет

На Гергьовден се кичим със зеленина, дъждът носи берекет - Zashtoto

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Той е свързан със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите и нивите се раззеленяват и се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.

Св. Георги Победоносец е един от най-почитаните светци в християнството. Според житието му той е млад воин, който в името на религията си, отказва да гони и изтезава християни. Недалеч от неговия гроб се появява змей, който опустошава областта, но светецът успява да се справи с чудовището. В иконографията той винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убита ламя. В народните песни и легенди е надарен с юначество и мощ да порази змея и да освободи изворите.

Гергьовденските обичаи и обреди са свързани преди всичко с грижата на българина за добитъка в началото на животновъдната година, за плодородието по нивите, с желанието му за здраве, дълголетие и щастие.

Една от основните обредни практики е кършенето и накичването със зеленина, събирането на билки и треви. Всеобщо е вярването, че зелената растителност и водата в навечерието на Гергьовден носят здраве и плодовитост. Бездетните жени се търкалят в росата на поляните и се пръскат с изворова вода. Широко разпространено е схващането, че дъждът на Гергьовден носи берекет. Стопаните обредно обикалят нивите с посеви, заравят червено великденско яйце и разпиляват слама от трапезата на Бъдни вечер, за да ги предпазят от градушка и суша. Младите и децата берат здравец, гергьовче, коприва, чесън и свежа зеленина, от които вият венци и ги окачват по вратите на къщите, кошарите и хамбара, на котлето за първото издоено мляко и на главата на жертвеното агне.

Важен елемент при почитането на паметта на св. Георги е жертвоприношението на първото родено през годината мъжко агне.

Гергьовден в народните представи се възприема за равен и даже по-важен празник от Великден.

С указ на княз Александър Батенберг през 1880 г. е обявен за „Ден на храбростта” и празник на българската армия. Трансформациите му са неделима част и от политиката на социалистическата власт – през 1947 г. става „Ден на пастира” или „Ден на животновъда”. През 1993 г. е възстановен с указ на Министерския съвет и отново се чества с военен парад, приеман вече не от царя, а от президента.

Имен ден празнуват: Воин, Гeo, Гeoргинa, Гoцe, Галина, Гaля, Гана, Ганка, Ганчо, Ганя, Генко, Генчо, Георги, Георгия, Герга, Гергана, Гергин, Гергина, Гинка, Гиньo, Гиргин, Гиргинa, Гошо, Гюрo, Гюргa, Гюргeлeнa, Гюрга, Гюро, Жорж, Жоро, Йoргo, Пoрицa.