Европа смята, че следващите две години биха могли да бъдат идеална възможност за Русия да изпробва силата на НАТО. Това съобщава в материал влиятелният сайт Politico, който разговаря с трима политици от ЕС, запознати с дискусиите.
Според тях служители на отбраната и законодатели се опасяват, че Кремъл ще разглежда следващите една или две години – докато Доналд Тръмп е все още в Белия дом и ЕС все още не е укрепил военните си способности – като време за изпитание на силата на НАТО.
BREAKING: This is absolute cinema 🔥
— InfoGram (@_InfoGram_) May 3, 2026
🇺🇸 Trump: We are removing 5,000 USA troops from Europe.
🇵🇱Polish PM Tusk: "NATO breaking apart. Russia sanctions eased. Europe in an energy meltdown. Ukraine aid stopped. All US troops out of Europe. Feels like Putin wrote the script.… pic.twitter.com/eNCbGQRtsi
„Нещо може да се случи много скоро – Русия има прозорец на възможност“, смята Мика Аалтола, финландски депутат от центристко-дясното крило и член на Комисията по външни работи на Европейския парламент.
„САЩ се оттеглят от Европа, трансатлантическите отношения са в руини, а ЕС все още не е напълно готов да поеме собствените си отговорности“, добави той.
Въпреки че служители на отбраната и политици не са изключили възможността Путин да започне сухопътна операция в държава членка на НАТО, те смятат това за малко вероятно, предвид колко изтощена е Русия от войната в Украйна, според влиятелен дипломат от НАТО и трима европейски служители на отбраната, пожелали анонимност.
Вместо това е много по-вероятно той да предприеме нещо по-целенасочено или да започне нахлуване, предназначено да създаде хаос и колебание, надявайки се да всее раздор в НАТО относно това дали действието отговаря на прага, необходим за задействане на член 5 от взаимната отбрана, каза Аалтола.
Член 5 гласи, че съюзниците трябва да разглеждат въоръжена атака срещу един от тях „като въоръжена атака срещу всички“, но Тръмп нарече НАТО „хартиен тигър“. Той трябва да напусне поста си през януари 2029 г.
Въпреки че европейските разходи за отбрана са се увеличили рязко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., пълното въздействие ще се усети на място едва след няколко години, според Пътната карта на ЕС за отбранителна готовност.
Според нея блокът иска да бъде готов до 2030 г. „надеждно да възпира противниците си и да реагира на всяка агресия“.
Не само европейските институции повдигат въпроса за сериозността на непосредствената руска заплаха.
Съществува известно напрежение между политици от страни като Финландия и Литва, които бият тревога и твърдят, че Европа спешно трябва да засили противоракетната си отбрана и отбранителната си готовност в условия на забавянията в доставките на американско оръжие поради войната в Иран. В Естония, друга страна от ЕС, която граничи с Руската федерация, официални лица твърдят, че всяка паника е в полза на Путин.
„Но тези, които омаловажават заплахата, рискуват да подведат Европа относно нейната сигурност“, предупреди Аалтола. Това е „наистина най-лошото нещо, което може да се случи в демократичните страни“, каза той.
Както се съобщава, естонските политици твърдят, че изявленията на президента на Украйна Володимир Зеленски за евентуалните подготовки на Русия за нападение срещу балтийските държави не способстват за сътрудничество.
А литовският премиер Инга Ругинене предложи да се избягва сплашителна реторика в отговор на изявленията на Зеленски.
