Изпълняващият функциите главен прокурор (Борислав Сарафов) трябва да бъде отстранен, заяви в студиото на БНТ Татяна Жилова, съдия в Единен патентен съд на ЕС. „Ако сам не си подаде оставката, просто трябва да бъде отстранен“, категорична бе тя.
По думите ѝ става дума за узурпатор на власт. „Върху фигурата на главния прокурор са съсредоточени значителни властови ресурси, а според нея има и причина той да продължава да заема поста.
Той е нелегитимен и съответно неговите актове не могат да издържат в съда. Това е сериозен проблем за съдебната система и за конкретните дела, по които се постановяват такива актове“, отбеляза Татяна Жилова.
Според нея отговорността за състоянието на съдебната система е на прокурорската колегия и пленума на ВСС, но проблемът може да бъде решен с нов състав на съвета или с избор на нов главен прокурор.
Тя изтъкна, че до това решение ще е необходимо технологично време от няколко месеца.
Съдия Жилова коментира и евентуални бъдещи промени в правосъдната система след сформирането на Народното събрание и нужната политическа подкрепа от 160 гласа за това и ясното мнозинство след вота в неделя.
„Голямата обществена подкрепа дава надежда, че наистина може да има промяна. В момента не може да се говори за реформа, а по-скоро за промяна, тъй като порочните практики в съдебната система са се разпространили до такава степен, че връщането към нормалност вече се възприема като реформа.“
По думите ѝ фокусът в момента ще бъде върху състава на Висшия съдебен съвет и най-вече върху избора на т.нар. „обществена квота“.
„Фокусът сега ще бъде върху състава на ВСС и най-вече върху избора на обществената квота. Използвам понятието „обществена квота“ вместо „парламентарна квота“.
Изборът на тези 11 членове на Висшия съдебен съвет, който се прави от парламента, всъщност е форма на участие на обществото в администрирането на съдебната власт.
Голямата задача е това обществено доверие да бъде насочено към оздравителен процес, който да върне доверието в съдебната система. Това може да стане само ако обществото припознае тази квота като своя.
За да не остане това просто формално „обществена квота“, а да я усетим като такава, трябва да се прекъсне зависимостта между влиятелните политици и върховете на съдебната власт. Ако не можем да намерим 11 души със стабилен нравствен интегритет, които не са обвързани с политически зависимости, тогава не можем да говорим за истинско общество.
Първият и основен критерий е именно моралът. Аз дори поставям морала над професионализма. Защото един морален човек, дори да има някакъв малък недостатък в професионалните знания, ще го навакса. Но един професионалист със зависимости може да нанесе такива вреди, че после това да не може да бъде поправено.“