Бившият президент Румен Радев спечели изборите и то – рядкост в България – със стабилно мнозинство. Той обещава да се бори с корупцията, но също така е смятан за проруски.

Какви са плановете му, опитва да се ориентира от София пратеникът на германското издание Der Spiegel Тимо Леман.

Победителят на изборите Румен Радев няма илюзии: „Победихме апатията, но недоверието в българската политика остава високо“, каза той пред репортери в София.

„Моралът“ победи, „свободата триумфира над страха“.

Бившият президент и неговият нов изборен съюз успяха да убедят 43 процента от електората – достатъчно за абсолютно мнозинство в парламента.

Това е категорична победа.

Бойко Борисов и ГЕРБ-СДС записаха най-слабия си изборен резултат в неделя

Консерваторите (ГЕРБ-СДС), които доминираха в българската политика в продължение на години под ръководството на Бойко Борисов, се сринаха до 12 процента.

Социалистите, съюзени със СДП в ЕС, паднаха под четири процента и не успяха да влязат в парламента за първи път.

Българите гласуваха пети път за осем години. Партиите многократно се разделяха, а коалициите се разпадаха.

С мнозинството си Радев сега може да сложи край на безкрайния цикъл от нови избори.

Но в Брюксел има вълнения. Бившият президент има репутация на настроен проруски.

Кои са тези „прогресивни“ около Радев, които са отстранили всички останали партии?

Николай Денков е на площад до катедрала в центъра на София, столицата на страната с приблизително шест милиона жители.

От 2023 до 2024 г. той е министър-председател на България, принадлежащ към проевропейския либерален алианс „Продължаваме промяната“, който, въпреки че постигна значителен електорален успех по това време, влезе в коалиция с консерваторите, водени от Борисов.

При управлението на Денков беше решено присъединяването на България към Шенгенското пространство и Еврозоната – желани цели за много източноевропейци.

Николай Денков: Не бихме управлявали отново с ГЕРБ (снимка Булфото)

Поражение на проевропейския лагер

Защо проевропейците все пак загубиха толкова много гласове?

„Не бихме управлявали отново с Борисов и консерваторите“, казва Денков.

Хората бяха разочаровани, че проевропейците се бяха съюзили с човека, смятан за архитект на корумпирани мрежи в България.

След това имаше пандемия, началото на войната в Украйна и трайно обтегната икономическа ситуация.

Хората загубиха огромно доверие в проевропейската партия. Тази тенденция беше допълнително изострена от ЕС, който твърде дълго си затваряше очите за корупцията в България.

Радев умело се представяше като спасител, някой, откъснат от партийните боричкания, способен да превърне България в държава, управлявана от върховенството на закона.

Радев не е новак. Бившият генерал от ВВС е бил президент в продължение на девет години; През януари 2026 г. той подаде оставка година преди края на мандата си, за да се кандидатира като водещ кандидат на ново парламентарно движение.

Неговото обещание: да реформира отвътре „олигархичния модел на управление“ на България.

Това би бил освобождаващ ход срещу зловещата властова мрежа на политиката, съдебната система, разузнавателните служби и бизнеса, нещо, за което много българи копнеят.

Дълбоката ерозия на доверието в политиката беше демонстрирана най-скоро и драматично през декември 2025 г., когато масови протести заляха страната.

Те бяха предизвикани от противоречиви планове за бюджет и продължаващата безнаказаност в корумпираната система на България.

Валери Айер дойде за изборите София, вдясно е кандидатът за депутат от ПП-ДБ Петър Танев (снимка „Шпигел)

Реч на френската евродепутатка Валери Айер – лидер на либералната група „Обнови Европа“ и близка довереница на президента Макрон – за състоянието на върховенството на закона в България се превърна във вирусна сензация: демонстрантите я проектираха върху фасадите на сградите, в съпровод на техно музика.

Корумпирани мрежи

Брюксел трябва да следи по-отблизо България в бъдеще, казва Айер, която в седмицата преди изборите се срещна със студенти, участвали в протестите.

Сега има възможност след изборите в неделя: прогресивните на Радев биха могли да сформират правителство с либералните проевропейци от „Продължаваме промяната“, което им дава достатъчно голямо мнозинство, за да реформират порутената съдебна система.

Бившият премиер Денков въпреки това е притеснен: „На Радев не може да се има доверие, когато става въпрос за ЕС и НАТО.“

Дори по време на президентството си Радев е заемал позиции, които би трябвало да тревожат Брюксел: той отхвърля доставките на оръжие за Украйна, описва Крим като руски и остро критикува външната политика на ЕС.

Въпреки това, дори критици като Денков не вярват, че Радев ще следва подобен външнополитически курс на този на сваления унгарски премиер Виктор Орбан.

До категоричното си поражение на изборите в неделя преди това, Орбан блокираше заем от ЕС за Украйна в размер на 90 милиарда евро и се противопоставяше на по-нататъшни санкции срещу Русия.

Радев е подложен на натиск след успеха си. Основната му задача е борбата с корупцията; той трябва да съживи българската икономика и да възстанови върховенството на закона.

Затова Брюксел е и предпазливо оптимистичен относно резултата от изборите.

Евродепутатът от Зелените Сергей Лагодински например казва: „Радев ясно заяви, че иска да инвестира в отбранителните способности и суверенитета на Европа.“

А евродепутатът от Свободната демократична партия Мориц Кьорнер добавя: „Надяваме се, че победителят в изборите Радев ще се покаже като прагматик в политиката на ЕС, а не като верен на Кремъл. Европа едва ли може да си позволи Орбан 2.0.“

И поне най-накрая изглежда, че някаква стабилност се завръща в България, според мнозина в Брюксел.