Великден е, празник на празниците

Великден е, празник на празниците - Zashtoto

Днес е Великден – Възкресение Христово, наричан празник на празниците.

Този ден Господ е сътворил – да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово. Поради величието на този празник той е наричан още Великден. А по подобие на юдейския празник (след който Христос възкръснал) носи и името Пасха.

За християните това е най-големият празник, за който подготовката продължава седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.

Основният поздрав за Възкресение Христово е Христос воскресе! (Христос възкръсна!) и отговорът е Воистину воскресе! (Наистина възкръсна!). А основната празнична песен на Великден е „Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав“ („Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот).

Богослужението за Възкресение Христово започва в полунощ. Това отговаря на сведението от евангелията, че през нощта на Възкресението Божи ангел дошъл и отстранил камъка от входа на изсечения в скалата гроб. Войниците, поставени да пазят гроба, били заслепени от сиянието на ангела и поразени паднали на земята.

Призори в този трети ден от смъртта на Христос дошли някои от жените, Негови последователки, за да помажат според обичая тялото Му с миро (затова наричани и мироносици), но намерили гроба празен. Христос възкръснал с тялото Си, което било преобразено и материални прегради не можели да го задържат.

После дошли двама от апостолите, Йоан и Петър, и също установили, че гробът е празен. Тези първи свидетели на Възкресението по-късно стават най-достоверните проповедници на Христовото учение.

Христос воскресе!

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на черква за тържествената великденска литургия, след което идва ред на празничната трапеза, около която се събира цялото семейство.

На нея най-напред се разчупва обредния хляб от най-възрасния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога.

Деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже „борец“, ще бъде най-здрав през годината.

На Великден всички обличат нови дрехи. Играе се и първото хоро след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на вярата в победата на доброто над злото.

След обяд на Великден идва ред на обичая „люленки“. Всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Тук идват и момците и всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.