Петата неделя на Великия пост е днес, в нея почитаме още веднъж паметта на преподобната отшелница Мария Египетска, чиято календарна дата отбелязваме с богослужебен помен на 1 април.
Като впечатляващ пример на истинско покаяние и себеотречение Църквата заслужено я чества и в този неделен ден.
Св. Мария Египетска била блудница от Александрия, известна с порочния си живот.
Един ден пожелала и тя да отиде и да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Въпреки своята греховност, въпреки, че животът й нямал нищо общо с онази Божествена чистота и любов, на която искала да се поклони, тя дръзко пристъпила към вратите на храма заедно с другите поклонници, но някаква невидима сила не й позволявала да прекрачи прага.
Това я стреснало и тя осъзнала нищетата на блудния си живот.
Прекарала остатъка от живота си в пустинята, като се отдала на лишения, молитва и духовни подвизи в борба с греховните помисли и изкушенията от спомена за предишния си охолен живот. Достигнала до святост. Житието на св. Мария Египетска ни учи, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е той, колкото и безпътен да е бил животът му. Показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта.
Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за покаяние, затова и Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска, освен в деня на нейната блажена кончина – 1 април, и в петата Неделя на Великия пост.
Честваме и паметта на свети Марк, Аретусийски епископ.
По времето на император Константин Велики християнството получило свобода да се разпространява, а идолопоклонството постепенно отстъпвало.
Мнозина християнски епископи получили тогава от централната власт право да развалят идолските капища и на тяхно място да строят църкви.
Сред тях бил и епископ Марк от сирийския град Аретусия (днес Ал-Растан, на река Оронт между градовете Хомс и Хама в Сирия).
Той живял в трети век. Бил свят по живот и усърден в разпространението на истинската вяра.
Случило се, че заради дворцови борби искали да убият и князете Гал и Юлиан, но епископ Марк ги спасил, като ги скрил в църквата.
Ставали и други вълнения, например наследникът на Константин, Констанций, започнал да покровителства еретиците ариани и преследвал православните християни.
След Констанций пък на престола встъпил Юлиан, когото епископ Марк спасил от смърт.
Но Юлиан от младини ненавиждал християнската вяра и когато станал император, той веднага обявил, че поддържа езичеството.
По всякакъв начин се стремял да унизи и угнети християните. Издал и указ да се възстановят разрушените езически храмове за сметка на християните.
Градските власти в Аретусия поискали от епископ Марк средства за възстановяване на капищата. Епископът, вече престарял и дълбоко почитан заради светия си живот, отговорил, че няма пари, но дори да би имал, не би дал нищо за възстановяване на езическата вяра.
Това разгневило езичниците, които се чувствали силни заради подкрепата от Юлиан Отстъпник. Епископът бил предаден на тълпа надъхани и разярени езичници. Те пребили светия старец, гаврили се с него.
Накрая управителят на града го спасил от ръцете на мъчителите. Светецът починал в мир, в дълбока старост.
