На днешния ден Българската православна църква отбелязва празника Свето Благовещение.
Празнува се Благата вест, която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение.
Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата.
Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.
Празникът Благовещение се чества точно девет месеца преди Рождество Христово. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет. Известен като половин Великден.
Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла.
Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. Характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен.
Неслучайно точно от този ден е останала приказката: “Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено”, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.
Според българските народни традиции мартениците, закичени на 1 март за здраве и късмет, се носят до настъпването на пролетта, което се свързва с Благовещение.
