Хавана за пръв път призна, че преговаря със САЩ

Хавана за пръв път призна, че преговаря със САЩ - Zashtoto

За първи път от началото на неотдавнашното напрежение с Вашингтон, Куба потвърди официални разговори с правителството на САЩ.

„Кубинските представители наскоро проведоха разговори с представители на правителството на САЩ, за да търсят възможно решение на двустранните различия между двете страни чрез диалог“, каза президентът на социалистическата страна Мигел Диас-Канел.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп преди това няколко пъти говори за текущи контакти с Куба, което все още не беше потвърдено от Хавана.

Икономически затрудненият карибски остров е под засилен натиск от Вашингтон. Тръмп наскоро наложи петролна блокада и заплаши с мита доставчиците на петрол за Куба, като по този начин ефективно прекъсна достъпа на острова до петрол.

Впоследствие държавният секретар на САЩ Марко Рубио, който е от семейство на кубински емигранти, спомена за за необходими икономически реформи на острова – вероятно като стъпка към по-късна политическа либерализация.

Според Диас-Канел, разговорите с Вашингтон служат за определянето на съществуващите проблеми между двете страни, търсене на решения и намиране на области за сътрудничество. Той каза, че обменът с Вашингтон е бил улеснен от „международни участници“, без да дава подробности.

В миналото Ватикана често е играл роля в преодоляването на напрежението между Хавана и Вашингтон.

В четвъртък Куба неочаквано обяви освобождаването на 51 затворници, позовавайки се на тесни връзки със Светия престол като резултат.

През 2014 г. папа Франциск посредничи за историческото, но все още предпазливо сближаване между двете страни под ръководството на тогавашния президент на САЩ Барак Обама и тогавашния кубински лидер Раул Кастро.

Остава неясно дали Ватикана също ще играе роля в настоящите разговори.

Говорителят на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, Стефан Дюжарик, приветства обявяването на разговорите.

„Мога да ви кажа, че ние силно приветстваме диалога като средство за мирно разрешаване на двустранните спорове“, каза Дюжарик.

Гутериш също беше доволен от новината за освобождаването на затворниците. ООН изрази загриженост относно тежката хуманитарна ситуация в Куба.

Отношенията между Хавана и Вашингтон са обтегнати след социалистическата революция при Фидел Кастро през 1959 г.

При управлението на Тръмп Вашингтон засили натиска напоследък – не на последно място след като през януари САЩ арестува Мадуро, авторитарния президент на Венесуела, с което Куба бе лишена от един от най-важните си поддръжници най-вече чрез петролни доставки.

В началото на март Тръмп заяви, че лично участва в преговорите с Куба, заедно с Рубио. „Куба е в последните моменти на сегашното си съществуване. Тя ще започне нов живот“, каза той на среща на върха с консервативни лидери от Латинска Америка и Карибите.

Островната страната, разположена само на около 150 километра от Флорида, нямала никакви пари, никакъв петрол, никаква храна, по думите на Тръмп.

Куба преди това отричаше да е водила разговори. Само неформални „размени“ с представители на САЩ са се състояли, заяви заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио. След съобщението на Диас-Канел, Фернандес потвърди в платформата X.

„Това е труден процес“, написа той. Предстои да видим какъв ще бъде резултатът и дали наистина има желание за прекратяване на икономическата война срещу Куба.

Хавана отдава икономическата криза на острова на търговското ембарго на САЩ, което е в сила повече от 60 години.

Преговорите започнаха на фона на безпрецедентен натиск от Вашингтон. В началото на 2026 г. САЩ ефективно блокираха доставките на петрол за Куба от Венесуела, която осигуряваше до 50% от енергийните нужди на Острова на свободата.

Скоро и Мексико прекъсна доставките на петрол под натиск от САЩ. В края на януари Тръмп обяви извънредно положение в националната сигурност в САЩ поради заплахата, представлявана от Куба, и разреши допълнителни тарифи върху стоки от страни, които пряко или косвено доставят петрол на острова. Това предизвика тежка горивна криза в Куба.

Източници от Белия дом съобщиха пред The ​​Atlantic, че Куба може да се превърне в „следващата цел на Тръмп след Иран и Венесуела“.

През януари президентът на САЩ повдигна въпроса за „приятелско превземане“ на острова, ако Хавана отхвърли сделката с Вашингтон.

В същото време, според източници на Bloomberg и The Wall Street Journal, Белият дом е разработил план за постепенна смяна на режима. Като част от този план Тръмп иска да направи Куба финансово зависима от Съединените щати, заемайки мястото на Съветския съюз, който подкрепяше острова до 1991 г.