Десетки хиляди чужденци се бият като пушечно месо за Путин в Украйна – вербувани с грандиозни обещания. Прозрения за смъртоносен бизнес и експлоататорски руски договори в репортажа на Моханад Алхалил Алнаджар, Александър Чернишев и Юлиане фон Мителщет за Der Spiegel.

След четири месеца война, която първоначално не беше негова, Салем е ранен. Той е част от щурмова част на руската армия, натоварена със задачата да настъпи в село близо до украинския град Харков, когато е атакуван от дрон.

Шрапнели го улучват в крака и гърба, съобщава той. Нужни са му четири часа, за да се върне зад фронтовата линия. Той е откаран в болница в Русия, получава две дози кръв – и оцелява.

До него по време на атаката: сърбин, сомалиец, египтянин.

Ето как разказва сега 24-годишният иракчанин, който оттогава се е завърнал да живее в Багдад.

Мъж с кръгло лице и широки мустаци, облечен в черен анцуг. Салем не е истинското му име, но той не иска неговото да се използва. „Шпигел“ е разговарял с него няколко пъти по телефона.

Салем казва, че е извадил късмет. Един от четиримата в колата му, египтянинът, е починал.

„Не можахме да му помогнем, затова го оставихме. Нямам представа какво се е случило с тялото му по-късно“, казва Салем.

Ако другите мъже не бяха помогнали на Салем, и той можеше да умре там.

Семейството му вероятно никога нямаше да разбере какво се е случило с него. Социалните медии са пълни с репортажи от иракчани, които търсят своите близки. Те се присъединиха към руската армия и оттогава са изчезнали.

Най-малко 18 000 чужденци се бият за Русия

Русия започва да набира първите си наемници малко след началото на войната преди четири години. Те идват предимно от региони на света, засегнати от бедност и конфликти, включително много африкански страни, както и Сирия и Ирак.

Те идват и от Колумбия, Куба, Индия, Непал, Бангладеш и Китай.

През април 2025 г. украинският президент Володимир Зеленски представи списък със 155 китайски наемници, за които се твърди, че се бият за руската армия. Той каза: „Смятаме, че има много повече.“

Експерти изчисляват, че до 20 000 чуждестранни бойци от повече от 100 държави служат в руската армия.

Освен това се смята, че най-малко 15 000 войници са изпратени от Северна Корея.

Макар че тези чуждестранни бойци в момента представляват само малка част от приблизително 700 000 войници, участващи в агресивната война на Русия, колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно ще става за режима да вербува руснаци.

Съобщава се, че от началото на войната 1,2 милиона войници от армията на Путин са били ранени или убити. Това прави вербуването на чужденци още по-важно.

Мъже като Салем.

Те често са тези, които се изпращат напред, когато руснаците искат да завладеят територия.

„Чуждестранните наемници служат като човешки щитове“, казва Салем.

„Ако руската армия се опита да настъпи, районът обикновено е силно обстрелван, след което чужденци се изпращат с бронирани машини. След като разчистят и обезопасят района, руската армия настъпва с танкове Т-90.“

Много от наемниците са убити или заловени. „Но се съобщава, че са изчезнали.“

Много наемници идват от Ирак.
Салем изчислява, че вероятно стотици иракчани се бият на руска страна.

„В повечето батальони, в които бях, имаше поне един иракчанин сред 20 чуждестранни бойци.“

Салем е бил член на подкрепяната от иран шиитска милиция Хашд ал-Шааби, която се бори с терористите на „Ислямска държава“ в Ирак от 2014 г.

Много бивши членове на милицията са се преместили в Русия през последните години, за да печелят пари, казва Салем.

Фактът, че Иран подкрепя руската агресивна война, вероятно също играе роля.

Според Салем, мъжете знаят, че идват в Русия, за да се бият, но вярват, че ще намерят нещо подобно на това, което са преживели в Ирак.

„Само че войната в Украйна е съвсем различна.“ По-брутална и непредсказуема.

Иракчанин на име Хайдар Ал-Шамари, който се описва като глава на иракската общност в Русия, каза пред SPIEGEL, че над 2000 иракчани са се присъединили към руската армия.

Асошиейтед прес, позовавайки се на иракски официални лица, дори съобщава цифра от 5000.

Твърди се, че иракчани, често кюрди, също се бият на украинска страна.

През юли 2024 г. „News from the Russian Federation“, проруски канал на арабски език, публикува репортаж за млад, весел иракчанин, пътуващ през военна зона.

Твърди се, че се е присъединил към руската армия и е получил гражданство. Според репортажа, той се е сражавал за Русия, за да си отмъсти на американците, които по-рано нахлули в родината му Ирак и сега подкрепят Украйна.

Същността на репортажа е, че борбата на руска страна е и борба срещу окупационната сила, САЩ.

Бизнесът с грабежите

В допълнение към редовното си заплащане, те печелеха пари и от мародерство.

„Винаги, когато контролирахме нов район, ние грабехме“, казва Салем.

„Имахме два или три дни, докато пристигнат редовните войски. През това време събирахме каквото искахме, товарехме го на камионите си и когато се оттегляхме, командирът на батальона – винаги руснак – се свързваше с търговци, които купуваха стоките на половин цена.

Парите се разпределяха между войниците, които бяха помогнали за събирането и транспортирането на плячката.“

Те ограбваха фабрики, офиси и частни домове.

„Автомобилите, по-специално, бяха разглобявани и продавани като резервни части в Русия“, обяснява Салем. „Много руснаци, особено чеченци, взеха скъпи коли със себе си.“

Именно това обещание за бързи пари примамва младите иракчани в Русия.

Но Салем казва, че съжалява за решението си и иска да предупреди всички да не следват по неговите стъпки.

Рискът е висок. „98 процента“, казва Салем, „че няма да се върнете невредими.“

Той имаше късмет, че нараняването му в крайна сметка не беше сериозно.

„Използвах го като извинение да се върна в Ирак.“ Други не бяха толкова щастливи. Мъже от Бангладеш казаха пред AP, че са били малтретирани, когато са отказали да се бият. Един руски командир им е казал: „Ние ви купихме“.

„Шпигел“, провеждайки разследване под прикритие, разговаря с един от вербовчиците, който смята, че те се интересуват от служба в руската армия.

Мъжът се представя като „Моамал“ и казва, че е от Ирак. Живее в Казан от седем години. Градът се намира в руската република Татарстан и около половината от жителите му са мюсюлмани.

Там се намира една от най-големите фабрики за ирански дронове, където се твърди, че работят много чужденци. Може би не е съвпадение, че Моамал е базиран в Казан.

Вербовчикът описва процеса подобно на Салем: Заинтересованите лица трябва да кандидатстват за туристическа виза в руското посолство и след като я получат, да го информират.

След това той закупува самолетен билет и изпраща потвърждение за проверката за сигурност.

„Това осигурява безпроблемно влизане в Русия“, казва той.

„Руски офицер и аз ще ви посрещнем на летището. Офицерът ще се погрижи за вашите формалности, ще ви регистрира в доброволческия център и ще наблюдава подписването на вашия договор с руската армия.“

Той предложи еднократен бонус от 3,2 милиона руски рубли, почти 35 000 евро, както и заплата от около 2000 евро.

500 000 рубли, почти 5500 евро, трябваше да бъдат преведени на него, Моамал. Парите бяха за него и руския офицер.

Договорът е с минимален срок от година и половина. „След шест месеца ще получите две седмици отпуск, които трябва да използвате, за да кандидатствате за руско гражданство.“

Всеки, който е ранен, ще бъде покрит от здравната си застраховка. „В случай на парализа или инвалидност, лицето ще бъде освободено от служба и договорът ще се счита за изпълнен. Ще получите пълни обезщетения, както и руско гражданство.“

След това той добавя още един човек към разговора в WhatsApp. Това е мъж, когото представя като Абдула от Ирак, уж работещ в поделение за дронове.

„На четири километра съм от фронта в Харков“, казва Абдула. Той е командирован от осем месеца.

Уверява, че с „правилните връзки“ и подкупи човек може да избегне бойните действия на фронтовата линия. „Но в крайна сметка това е война, а не пикник.“

От съображения за сигурност Абдула отказва да изпрати каквито и да било видео или фотографски доказателства, доказващи, че е командирован на фронта.

По-късно обаче Моамал изпраща договора на Абдула с армията и различни други официални документи.

В договора е посочена мисията му като участие в „мерки за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност или за потушаване на международна терористична дейност извън Русия“.

SPIEGEL е разгледал документите и ги счита за автентични.

„Когато военната ми служба в руската армия приключи, няма да се върна в родината си“, казва Абдула.

„Ще остана тук в Русия, ще придобия руско гражданство и ще се откажа от първоначалното си гражданство. Тогава никой не може да ме преследва.“

Преди да приключи разговора, той предупреждава: „Войната може скоро да свърши. Ако искате да се присъедините към руската армия, трябва да побързате.“