Четири години след нахлуването в Украйна, режимът на Путин засилва механизмите си за контрол над населението пред лицето на икономическия натиск и загубите на фронтовата линия, отбелязва пратеникът на испанския в. „Ел Мундо“ във Варшава Хавиер Колас.
Режимът на Владимир Путин винаги се е основавал на предпоставката, че недоволните трябва да се страхуват за всичко от държавата и че държавата не трябва да има от какво да се страхува от недоволните.
За всички останали решението е да оставят телевизора да говори по-силно от хладилника и тази битка на уредите започва да се усложнява за руския режим.
Четири години след началото на мащабното нахлуване в Украйна, войната не само трансформира картата на фронта. Тя също така задуши социалния и икономически пейзаж на Русия.
Руската икономика показа устойчивост в избягването на колапс, въпреки че е най-строго санкционираната в света.
Въпреки че натрупаните разходи от войната може да не са достатъчни, за да свалят режима, те ограничават пространството за маневриране на Путин, потенциално тласкайки го към рискови сценарии, които досега се е опитвал да избягва.
Частичната мобилизация през 2022 г. беше шок, който подчерта потенциалните политически разходи за тази война, карайки го да избере скъпо набиране на персонал, основано на закупуване на бойци далеч от столиците със суми пари, които в далечните райони изглеждат доста висок доход.
„Ако Путин иска да отиде отвъд Донбас, ще му е необходима мобилизация; настоящият модел няма да е достатъчен“, обяснява руският бизнесмен и опозиционна фигура Михаил Ходорковски.
Принудени да избират между приемането на цената на популярността в единия случай или финансовите разходи в другия, бюджетните проблеми биха могли да ускорят промяната, която Кремъл подготвя от известно време, рационализирайки или усъвършенствайки всички механизми за набиране на персонал.
На икономическия фронт различни анализатори са съгласни, че страната е навлязла в опасна фаза. Икономистката Александра Прокопенко описва ситуацията като „зона на смъртта“: икономика, която продължава да функционира, но с цената на изчерпване на резервите, инвестиционния капацитет и бъдещия растеж.
Западните санкции, предназначени да ограничат достъпа до технологии, финансиране и енергийни пазари, не предизвикаха незабавния колапс, който някои предсказаха през 2022 г.
Но четири години по-късно събирателният ефект започва да се усеща, дори на масата за вечеря, с продукти, толкова тясно свързани с руското меню, като краставиците, чиито цени са се увеличили астрономически тази година, удвоявайки се от декември насам и сега струват почти четири евро за килограм.
Точно както се случи с картофите в началото на войната, на улицата и в парламента те биват наричани „златни краставици“.
Централната банка прогнозира годишна инфлация до 5,5% тази година. Сметките за комунални услуги, цените на бензина, цените в супермаркетите и менютата на ресторантите се покачват.
Безработицата остава ниска на 2%: много ръце са заети с военните усилия и стотици хиляди са избягали от страната.
Войната даде възможности на провинциите, традиционно пренебрегвани в такава централизирана държава: оръжейни фабрики се местят там, заплатите се повишават и се отварят нови предприятия.
В още по-бедните райони войниците се завръщат от фронта с пълни джобове. Ако се върнат в ковчег, техните семейства получават икономически тласък, който скоро е от полза за региона.
Войната е бизнес за Кремъл, а също и за селото, но той се основава на консумативна стомана, която не се връща от фронта и не произвежда никаква стойност, освен ако Украйна не бъде покорена.
Към този структурен натиск се добавя и човешката цена на войната. Независими изследвания, базирани на некролози, записи и открити източници, оценяват, че според CSIS руските бойни жертви са 325 000: това е приблизително двойно повече от жертвите на бойното поле на Украйна и пет пъти повече, отколкото във всички руски и съветски войни взети заедно след Втората световна война.
Русия напредва, да, но със скорост само от 15 до 70 метра на ден.
Според Института за изследване на войната Путин понася между 78 и 85 жертви (убити или тежко ранени) за всеки километър, който заема в Украйна.
Повече от 422 000 души са подписали договори с руската армия през 2025 г., по-малко от предходната година.
В един обичаен месец повече хора отиват на фронта, отколкото се връщат в ковчези, но както миналия декември, така и януари нетната загуба е била отрицателна, а процентите на дезертьорство са на най-високата си точка от началото на войната.
Украйна има четири пъти по-малко население и също страда от дезертьорства и умора, но там войната е на всички, докато в Русия е войната на Путин.
„Русия е държава-цивилизация и решава проблемите си, както сметне за добре“, опитва се да обясни Александър (псевдоним), руски държавен служител.
Въпреки че избухването на войната го изненада, той избягва да я критикува и изразява увереност, че „всеки ще си вземе поука“.
Путин разработва плана за нахлуване в Украйна с намерение да не тревожи руснаците, надявайки се, че Украйна ще окаже далеч по-слаба съпротива, отколкото в момента.
Но шумно рекламираната „денацификация“ и „освобождение“ на Украйна вече продължават по-дълго от нацисткото нахлуване в СССР.
Междувременно машината за по-голяма офанзива, отвъд Донбас или дори отвъд Украйна, продължава да се усъвършенства.
През последните две години правната рамка е значително усъвършенствана: въведено е задължително електронно уведомяване, премахнато е необходимостта от физическо връчване на призовки, а санкциите за тези, които игнорират призовката, са увеличени.
Освен това е постигнат напредък към практически непрекъснато набиране на персонал, вместо традиционните сезонни кампании.
Новобранците няма да пристигат на вълни; те могат да бъдат разположени при необходимост.
Досега рецептата на Путин беше да държи големите руски градове възможно най-далеч от проблемите и противоречията на войната – която все така не се нарича с това име – като едновременно с това я прави привлекателна в провинцията.
„Съвременна Русия купува живота на бедни семейства в обеднели региони, за да води война“, отбелязва Серхий Плохий, украински историк.
„Войната в Афганистан беше нещастна за Съветския съюз, но загубите бяха разпределени произволно и по равно, защото се водеше от компетентни офицери, а след това от наборници от всички сфери на живота… може би висшите ешелони можеха да спасят синовете си, но като цяло всички останали можеха да бъдат призовани да служат в Афганистан. Сега това е съвсем различно.“
В същото време контролът върху публичната и частната комуникация се засили.
След месеци на ограничения YouTube и WhatsApp са напълно блокирани.
Telegram, един от основните източници на информация, който не се контролира от държавата, е ограничен в наши дни.
В петък Путин подписа закон, който задължава мобилните оператори да блокират интернет услуги по искане на службата за сигурност ФСБ.
Тези мерки целят да ограничат разпространението на чувствителна информация за жертви, бъдеща мобилизация или вътрешно недоволство.
Населението е принудено да използва подкрепяното от държавата приложение Max, което е предварително инсталирано на всички нови телефони и таблети.
Междувременно телевизията продължава да бучи. Руските медии все по-често започват да отразяват „добрите“ инициативи на „Единна Русия“.
Посланието, което трябва да се предаде, е, че „слънцето винаги грее благодарение на партията“.
Лозунг от съветската епоха, много по-евтин от краставиците на късния путинизъм.
Илюстрация: Pixabay