Боен медик, Виктория Гончарук се включва в битката на живот и смърт на родната Украйна, като изоставя обещаваща кариера в Morgan Stanley, водеща американска мултинационална инвестиционна банка, една от най-големите американски корпорации.
Тя представи Украйна на Мюнхенската конференция по сигурност, отбелязва специалният кореспондент в Киев на испанския „Ел Мундо“ Алберто Рохас.
Клиентите, влизащи в това кафене, захранвано от бръмчащ генератор в най-ексклузивния квартал на Киев, са привлечени от русото момиче в униформа, което току-що е пристигнало от фронта и седи отзад.
Военната ѝ униформа контрастира рязко с кожените палта, кожените ботуши и астрахановите шапки, носени от дамите в снежния ден.
Виктория Гончарук, „Тори“, момичето в униформа, е едно от видимите лица на украинските военни усилия пред европейските политици на Конференцията по сигурност, проведена в Мюнхен. С чаша черен чай в ръка тя споделя посланието си към тях: „Ако не сте готови за сериозна битка, най-доброто нещо, което можете да направите, е да се научите да говорите руски.“
Виктория, родена в малко село в Украйна, е на 25 години и спасява животи на фронтовата линия от първата година на инвазията.
Когато руските войски преминават границите на страната, тя е едва в началото на обещаваща кариера на „Уолстрийт“, само на 22 години.
Живее в центъра на Манхатън и току-що се е присъединила към инвестиционната банка Morgan Stanley, където заплатата ѝ започва да расте благодарение на безкрайните часове, които посвещава всеки ден на изграждането на бъдеще в света на финансите.
На 24 февруари 2022 г. тя е в Калифорния, когато стотици съобщения започват да заливат телефона ѝ.
В началото й е трудно да ги разбере. Бе в шок. Войната беше започнала.
„Реакцията ми беше физическа. Трябваше да се махна оттам и да се върна в страната си. Това казах на колегите си и това направих. Пристигнах, за да помогна, но не знаех как.
Когато страната ти се бори за оцеляване, удобството или страхът вече не са валидни извинения. Записах се във въоръжените сили и първото нещо, което направих, беше курс по тактическа медицина, нещо, за което си нямах понятие. От декември 2022 г. вече служех на фронтовата линия“, казва Виктория, която все още носи същите очила от старите снимки, облечена в костюм на входа на офисите на могъщата американска банка.
Само за няколко седмици тя стана имунизирана срещу болката и шока от това да види бликаща кръв, нарязана човешка плът и парещи изгаряния.
Това е животът, който тя избра вместо кариерата си във финансите. „Не съм съжалявала нито веднъж“, заявява тя.
Сестра ѝ, която принадлежи към щурмова част, преживява още по-лошо, но и двете вече са натрупали доста екстремни преживявания: „В началото на инвазията формирахме група от шест души, две момичета и четири момчета. Загинаха един след друг, и сега останахме само аз и сестра ми.
Трябваше да извадя безжизненото тяло на един от тях известно време след смъртта му, когато най-накрая успяхме да се доберем до трупа му. Беше ужасяващо преживяване.“
Историята на Гончарук е тази на още много млади украинци, принудени от агресията на режима на Владимир Путин да защитават страната и идентичността си от насилствено заличаване.
„Ако умра утре, нямам много за какво да съжалявам. Живях добър живот. Допринесох за общността. Ако остана в Ню Йорк, как щях да гледам в очите бъдещите си деца?“
В новия си свят тя се е научила да евакуира ранени войници в импровизирана линейка на 800 метра от фронтовата линия, докато войниците се шегуват за бъдещите си протези, а тя се опитва да спре да не кървят до смърт.
„В началото не осъзнавах въздействието на тази работа. Стабилизираш някого, евакуираш го с максимална скорост и след това никога повече не чуваш за него.
Сега работя в 3-та щурмова бригада, където ранените са твои другари. Месеци след като си им помогнал в критичен момент, ги виждаш отново и разбираш, че са живи, защото твоите ръце са им оказали решаваща помощ в най-трудния им час“, казва тя.
И илюстрира с пример: „Наскоро един мъж ме спря в супермаркет. Беше толкова щастлив да ме види, но аз изобщо не го помнех. Каза: „Ти ми спаси живота в Авдивка. Никога няма да забравя лицето ти.“
Тогава си го спомних. От израза на искрена благодарност разбрах колко важно е всъщност това, което правим тук.“
Тя вече е претърпяла три сътресения от близки експлозии, но никога не си е вземала почивка поради изтощение.
За нея повратният момент настъпва, когато дронове превземат небето и усложняват работата ѝ.
Вместо на 800 метра разстояние от фронтовата линия те се преместват на повече от 12 километра, което удължава времето за евакуация и се отразява негативно на продължителността на живота на войниците, като същевременно усложнява и работата ѝ.
„Рисковете са станали смъртоносни, почти неприемливи“, казва тя. Имала е венесуелски приятел, така че разбира всеки въпрос, който ѝ задават на испански:
– Ако тази безкрайна война някога приключи, бихте ли искали да се върнете на позицията си в Morgan Stanley? Мислите ли, че би било възможно да възобновите предишния си живот във финансите?
– Миналата година имах възможността да посетя Съединените щати за дипломатическа мисия и се отбих в офиса. Шефът ми посочи старото ми бюро и каза: „Виж, това бюро е все още празно и те чака.“