Индексът на обществено напрежение отбелязва ръст за последното тримесечие на 2025 г. и достига стойност от 6,76. Така той вече още по-стабилно стои във фазата „висок индекс, трудно контролирани рискове“, съобщават от Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция „Мяра“, които съвместно измерват индекса на всеки три месеца.
Неговата стойност за третото тримесечие на изминалата година беше 6,09.
Индексът на общественото напрежение приема стойности от 0 до 10, като, според скалата, от 0 до 3,99 индексът е нисък с напълно контролирани рискове, от 4 до 5,99 е среден с добре контролирани рискове, от 6 до 7,99 е висок с трудно контролирани рискове, а от 8 до 10 индексът е много висок и ситуацията е почти неуправляваема.
Най-значимите събития, довели до пик на напрежението през последното тримесечие на 2025 г., са дискусиите и поведението на политическите сили около приемането на държавния бюджет, които предизвикаха големи протести.
Оставката на правителството доведе до разреждане на напрежението, но рисковете остават, посочват анализаторите.
Периодът от октомври до декември 2025 г. се оказа наситен с много повече политически събития, довели до сериозни вълнения, отколкото икономически или битови такива или инциденти със сериозен резонанс.
Последното тримесечие се характеризира със сравнително ниско ниво на безработица, но започва да се усеща липса на работна ръка.
Инфлацията постепенно се повишава, което дава своето негативно отражение.
Негативното отношение към парламента и правителството, традиционно с високи стойности, очаквано продължава да нараства през последния тримесечен период.
За сметка на това положителните нагласи към президентската институция се увеличават (изследването е проведено преди обявената оставка от Румен Радев).
В очакванията на българите за публичното и личното благосъстояние отчетливо започват да се натрупват страхове и несигурност – вероятно и заради прехода от лев към евро.
Регистрира се и рязко повишаване на безпокойството по отношение на личните финанси. Остава устойчива и доминиращата тревожност за ръст на цените, се посочва в съобщението.
Сравнително големият за периода брой протести и участващи в тях, при това в цялата страна, е съпроводен с много дискусии в социалните мрежи и медиите, изразяващи негативизъм.
Налице е отчетлив ръст на негативните публикации – както в абсолютна стойност, така и като дял и като достигната аудитория.
През септември Центърът за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“ започнаха инициатива за измерване на индекса на общественото напрежение на всеки три месеца в партньорство с платформата „Сенсика“, съобщиха инициаторите.
Източник: БТА/снимка: Булфото