Хавана призна за 32-ма убити кубински охранители на Мадуро

Хавана призна за 32-ма убити кубински охранители на Мадуро - Zashtoto

Първият кръг от охрана, защитаващ Николас Мадуро, кубинският довереник във Венесуела, беше част от бившата лична преторианска гвардия (охранителен батальон) на Фидел Кастро, пише Даниел Лосано, пратеник на испанския в. „Ел Мундо“ в Кукута, Колумбия, близо до границата с Венесуела.

Президентът на Куба Мигел Диас-Канел се появи в неделя вечерта, след като изображения и репортажи от Каракас и Вашингтон разбиха завесата на мълчанието, наложена от диктатурата на Кастро.

Великият мит за невероятните и непогрешими кубински агенти беше изчезнал завинаги, съсечен от картечния огън на американските спецчасти „Делта Форс“.

„Чест и слава на смелите кубински бойци, които паднаха срещу терористи в имперски униформи, които отвлякоха и незаконно изведоха президента на Венесуела и съпругата му от страната им, чиито живот те помагаха да защитят по молба на тази братска нация“, призна президентът Мигел Диас-Канел повече от 40 часа по-късно.

Първият кръг от охрана, защитаващ Николас Мадуро, човека на Хавана във Венецуела, беше част от бившия личен батальон за охрана на Фидел Кастро, способен да запази кубинския лидер жив, въпреки повече от 600 опита за покушение, според революционни оценки.

„В резултат на престъпното нападение, извършено от правителството на Съединените щати срещу братската Боливарска република Венесуела, 32 кубинци загубиха живота си в бой. Те изпълняваха мисии, представляващи Революционните въоръжени сили и Министерството на вътрешните работи, по искане на своите колеги в южноамериканската страна. Нашите сънародници изпълниха дълга си с достойнство и героизъм и паднаха, след ожесточена съпротива, в директен бой срещу нападателите или в резултат на бомбардировките на съоръженията“, заяви кубинското президентство.

Изявлението му бе в противоречие на твърденията на генерал Владимир Падрино Лопес, началник на генералния щаб на Венесуела, който заяви, че кубинските войници са били избити „хладнокръвно“.

Режимът на Кастро обяви национален траур.

„Убитите бяха елитът на оперативното крило на кубинските разузнавателни служби, които винаги са имали специални части. Еквивалент на тюлените, те изпълняват лични охранителни задължения за високопоставени служители“, каза историкът Армандо Чагуаседа пред EL MUNDO.

„Военни, шпионски, наблюдателни и инфилтрационни функции. Те („Делта Форс“) са унищожили еквивалента на повече от взвод от тези елитни войници, хора с физическа, разузнавателна и контраразузнавателна подготовка“.

Нулева съпротива

Провал, обусловен и от изненада, защото въпреки известния си разузнавателен опит, елитните кубински воини не са могли да предвидят нито предварителното наблюдение, нито нахлуването.

„По време на инвазията (на САЩ при президента Рейгън – бел. ред.) в Гренада през 1983 г. кубински съветници и бригада работници, въоръжени с АК-47, се съпротивляваха на 82-ра въздушнодесантна дивизия на САЩ в продължение на часове, причинявайки жертви. Нищо подобно не се е случило тук, въпреки че това е среда, която те познаваха много по-добре от американците“, твърди Чагуаседа.

Това не е само военен провал; Това хвърли светлина и върху реалност, която Куба крие, откакто Уго Чавес дойде на власт във Венесуела: въоръженото си присъствие в чужда държава. „По отношение на намесата, това е много сериозен удар“, заключи Чагуаседа.

Колективната памет на кубинския народ все още е преследвана от постоянните отричания на правителството, включително тези на външния министър Бруно Родригес: „Това е крещяща клевета, която отричам за пореден път. Куба не участва в операции по сигурността в братската република Венесуела.“

Нов скандал разтърсва и двете страни. „Режимът възложи отбраната на страната на външни изпълнители и предаде военни функции на чуждестранни сили. Тези, които претендираха за суверенитета и териториалната цялост на фона на американското нахлуване, го направиха, докато техният лидер беше защитен от кубинските сили“, подчерта експертът по международни отношения Луис Пече.

Правозащитни организации и активисти многократно осъждат доказателства за участието на кубински агенти в изтезанията на задържани и репресиите срещу протестиращи и дисиденти.

Присъствието на силите на Кастро във военни казарми за наблюдение на военния персонал на режима в Каракас и в агенциите също е добре известно.

„Проблемът не е в резултата, а в решението“, обобщи Андрес Изара, бивш министър по време на революцията. „Чавес повери на кубинците да лекуват болестта му и вече знаем как завърши това. Мадуро направи същото със своята охрана. И виждаме резултата.“