Честваме паметта на св. архидякон Стефан, първи християнски мъченик

Честваме паметта на св. архидякон Стефан, първи християнски мъченик - Zashtoto

Честваме паметта на свети архидякон и първомъченик Стефан, смятан за първия мъченик за християнската врява. Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината, честван на 27 декември по Новоюлианския календар.

Името в превод от гръцки означава „венец“ и е едно от най-разпространените в България. Единствената желязна църква в света – българската църква в Истанбул носи името на Свети Стефан. На днешния Стефановден патриарх Даниил ще възглави празничната литургия в нея, като част от посещението си във Вселенската патриаршия.

Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим.

За него четем в книгата „Деяния апостолски“. 

В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница, Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него. 

Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия, и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани. 

И апостолите казали: “Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): “Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”. 

Както се вижда от разказа на книгата „Деяния“, дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. “Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да се противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос. 

След една пламенна негова реч Стефан нарочно бил обвинен в богохулство, за да могат според техните правила безнаказано да го убият с камъни. Така той останал в християнската история и с прозвището първомъченик на Църквата.

На Стефановден се приготвят месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

Стефановден, отбелязван на 27 декември, символично слага край на коледните празници и на т.нар. Мръсни дни, когато, според народните вярвания, границите между видимия и невидимия свят са отворени. С настъпването на този ден злите сили се оттеглят, а домът отново става защитено и сигурно пространство, разказа за БТА уредникът в Етнографската къща към Регионалния исторически музей в Добрич Калояна Донева.

В народното съзнание Стефановден идва след големия шум на Коледа – когато песните вече са отминали, а огънят в огнището гори по-спокойно. Празникът се възприема като завършек и „увенчаване“ на дните на чудото и очакването. Неслучайно името Стефан произлиза от гръцката дума stephanos – венец, корона, което в традиционната символика се тълкува именно като край и завършеност на празничния цикъл.

Свети Стефан е почитан като млад, силен и справедлив светец – закрилник на дома, нивите и семейното благополучие. В някои райони на страната той е наричан „младият господар“ на годината, който поема властта след Коледа и въвежда реда след времето на преход и хаос, каза още уредникът.

Трапезата на Стефановден е богата и месна, но вече без строгия ритуализъм на Бъдни вечер и Рождество Христово. Традиционно се приготвя свинско месо, често с кисело зеле или боб, а на много места се поднася и курбан за здраве на дома и рода. Хлябът присъства на масата като символ на споделяне и гостоприемство, макар и без силно обреден характер.

Празникът се смята за особено благоприятен за младите семейства и младоженците. Вярва се, че посещенията и благословиите, получени на този ден, носят стабилност и дълъг семеен живот, затова младите често приемат гости или гостуват на по-възрастни роднини.

Калояна Донева обясни също, че за разлика от предходните празнични дни, на Стефановден повечето забрани отпадат. Все пак в някои райони се пази вярването, че не бива да се изхвърля пепел или боклук, за да не се „изхвърли късметът“. Първият гост, прекрачил прага на дома, продължава да има важно значение, тъй като се смята, че той „нарича“ за идващата година.

Стефановден, отбелязван на 27 декември, символично слага край на коледните празници и на т.нар. Мръсни дни, когато, според народните вярвания, границите между видимия и невидимия свят са отворени. С настъпването на този ден злите сили се оттеглят, а домът отново става защитено и сигурно пространство, разказа за БТА уредникът в Етнографската къща към Регионалния исторически музей в Добрич Калояна Донева.

В народното съзнание Стефановден идва след големия шум на Коледа – когато песните вече са отминали, а огънят в огнището гори по-спокойно. Празникът се възприема като завършек и „увенчаване“ на дните на чудото и очакването.

Неслучайно името Стефан произлиза от гръцката дума stephanos – венец, корона, което в традиционната символика се тълкува именно като край и завършеност на празничния цикъл.

Свети Стефан е почитан като млад, силен и справедлив светец – закрилник на дома, нивите и семейното благополучие. В някои райони на страната той е наричан „младият господар“ на годината, който поема властта след Коледа и въвежда реда след времето на преход и хаос, каза още уредникът.

Трапезата на Стефановден е богата и месна, но вече без строгия ритуализъм на Бъдни вечер и Рождество Христово.

Традиционно се приготвя свинско месо, често с кисело зеле или боб, а на много места се поднася и курбан за здраве на дома и рода. Хлябът присъства на масата като символ на споделяне и гостоприемство, макар и без силно обреден характер.

Празникът се смята за особено благоприятен за младите семейства и младоженците. Вярва се, че посещенията и благословиите, получени на този ден, носят стабилност и дълъг семеен живот, затова младите често приемат гости или гостуват на по-възрастни роднини.

Калояна Донева обясни също, че за разлика от предходните празнични дни, на Стефановден повечето забрани отпадат. Все пак в някои райони се пази вярването, че не бива да се изхвърля пепел или боклук, за да не се „изхвърли късметът“. Първият гост, прекрачил прага на дома, продължава да има важно значение, тъй като се смята, че той „нарича“ за идващата година.

Имен ден днес празнуват Стефан, Стефко, Стефчо, Стефка, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня и др.