Миналата седмица Русия атакува цивилни в Украйна, използвайки над 500 дрона и ракети, включително крилати ракети. Въпреки че повечето дронове бяха свалени, две жилищни сгради в Тернопол, Западна Украйна, бяха повредени при атаката, убивайки най-малко 31 души, включително шест деца. Обстрелът също така подпали къщи, магазини, пощенски станции и електроцентрали в цяла Украйна.

Но това военно престъпление (последното в криминалната война на Русия) беше засенчено от новината, че руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ Доналд Тръмп тайно преговарят за споразумение, отбелязва в свой анализ за Project Syndicate Тимъти Снайдер*, американски историк.

Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф (милиардер, предприемач в недвижими имоти и криптовалутен магнат) и Кирил Дмитриев (ръководител на руския суверенен фонд) се твърди, че са автори на 28-точков план, който е силно изкривен в полза на Кремъл.

Тръмп поиска Украйна да се съгласи с тази задкулисна сделка до 27 ноември, въпреки че отбеляза също, че това може да не е окончателно предложение.

Освен очевидната несправедливост да се позволи на агресора да реши изхода от война, която е започнал, има шест фундаментални проблема с този „мирен“ план.

Първо, той увеличава риска от ядрена война. Ако Украйна бъде притисната да приеме условия, равносилни на поражение, останалият свят ще заключи, че ядрените оръжия са необходими за възпиране на бъдещо нашествие от Русия, Китай или която и да е друга ядрена сила.

Принудителната капитулация на Украйна води до разпространение на ядрени оръжия и значително увеличава вероятността от Трета световна война.

Този риск се утежнява от втория проблем с мирния план на Тръмп. Той се отнася до неговите последици за световния ред, който се основава на принципа за неприкосновеност на държавните граници.

Да, нарушения се случват, но те са изключения, а не норма.

Одобряването на подобно поведение (както Тръмп ще направи, като възнагради Русия за нахлуването ѝ в Украйна) е толкова отвъд допустимото, че би разтърсило цялата система.

В сегашния си вид пактът Уиткоф-Дмитриев заплашва да създаде свят, в който инвазиите и войните стават рутина.

Трето, отстъпването пред дългогодишните искания на Кремъл ще подкопае мира и стабилността в региона.

Ако споразумението остави Русия по-силна от Украйна, Путин ще бъде насърчаван по всякакъв начин – правно, морално, психологически и икономически – да продължи войната в Европа.

Четвърто, планът на Тръмп не разполага с надеждни механизми за проверка.

Като се има предвид, че Русия е нарушила всяко споразумение, което някога е сключвала с Украйна, уверенията на Кремъл, че няма да се опитва да завземе повече украинска територия, са безсмислени.

Американските гаранции за сигурност също нямат съдържание, особено когато са издадени от администрация, която не се интересува особено от справедливост и правосъдие.

Единственият смислен възпиращ фактор за подновяване на руската агресия е присъединяването на Украйна към НАТО, но предложеното споразумение категорично го забранява.

Като дава приоритет на имперските фантазии на Русия пред демократичната воля на Украйна, планът на Тръмп избягва темата за следвоенното възстановяване – и това е петият основен проблем.

Мирът не е просто временно прекратяване на военните действия.

Уверен съм, че Русия би се съгласила на прекратяване на огъня за няколко дни (може би дори седмици) в замяна на евентуалната капитулация на Украйна.

Истинският мир обаче означава гарантиране на суверенитета на Украйна и способността ѝ да се защитава, да се присъединява към съюзи и, най-важното, да се възстановява.

Предложеното споразумение мълчи по този въпрос, но съюзниците на Украйна са представили напълно разумни (и дори печеливши) планове за възстановяване на страната и привличане на чуждестранни инвестиции.

Последният (и може би най-фундаменталният) проблем е самият процес. Както ни учи историята, постигането на трайно мирно споразумение изисква участието на всички участващи страни.

Спомнете си как след Първата световна война държави, считани за агресори, бяха изключени от най-важната част от мирните преговори, решение, което в крайна сметка допринесе за избухването на Втората световна война.

В настоящия случай жертвите на агресията, украинците, не бяха консултирани при подготовката на този мирен план, който изглежда сякаш е продиктуван от руснаците и преведен на английски от американците. (Може би тази идея не е толкова пресилена, колкото изглежда: според сведенията Уиткоф използва нает от Кремъл преводач в преговорите си с Путин).

Следващият по важност заинтересован участник – европейските съюзници на Украйна – също беше изненадан от тайната сделка на Тръмп.

За да се постигне истински мир – такъв, който защитава и дава възможност на Украйна да се възстанови – всички тези страни трябва да са на масата за преговори.

Подходът на Тръмп няма да проработи. Когато ключови страни са изключени от мирния процес, е невъзможно да се разберат напълно проблемите и да се събере необходимата информация.

Като изключват Украйна и нейните европейски съюзници от преговорите за уреждане, Русия и Съединените щати биха могли да оставят украинците без друг избор, освен да се борят.

Тръмп вероятно вярва, че може да си измие ръцете от украинския въпрос, но проблемът няма да бъде решен.

Съкровеното желание на Тръмп да спечели Нобеловата награда за мир (което се превърна в може би най-известната политическа слабост в историята на международните отношения) доведе до зле замислен опит за мирно уреждане, което, ако се осъществи, ще гарантира бъдещ конфликт.

Докато администрацията на САЩ се опитва да принуди Украйна и нейните съюзници да приемат този несправедлив „мир“, който не може да трае дълго, ние трябва по-енергично да призоваваме украинците да бъдат чути, уважавани и подкрепяни.

*56-годишният Тимъти Дейвид Снайдер е американски историк, специализирал в историята на Централна и Източна Европа, фашизма, Съветския съюз и Холокоста. От 2017 до 2025 г. той преподава история в престижния американски университет в Йейл, който през март напусна в посока Университета в Торонто, Канада.