По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп не се притесняваше да създаде пъстра коалиция, включваща фенове на Хитлер, женомразци и конспиратори. Сега този съюз се разпада под собствените си вътрешни противоречия, пише в неделната си колонка в Der Spiegel Рене Пфистер, бивш шеф на вашингтонското бюро на германското издание, сега негов кореспондент в Париж.
На 2 декември 2015 г. Доналд Тръмп се появи в предаването на Алекс Джоунс „Infowars“. Което със сигурност беше доста нетрадиционно решение от страна на тогавашния кандидат за президент от Републиканската партия. Да се нарече Джоунс конспиратор би било подценяване.
Неговият бизнес модел се състои в събиране на най-щурите истории от интернет и крещенето им в микрофона с широко отворени очи.
За Джоунс нападението срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г. беше правителствена заповед, както и стрелбата в началното училище „Санди Хук“ през 2012 г., при която загинаха 26 невинни, включително 20 деца.
По-късно Джоунс беше осъден да плати близо един милиард долара обезщетения за лъжите си за нападението в началното училище в Кънектикът.
Но Тръмп не виждаше в лицето на Джоунс луд, когото трябва да избягва, когато се кандидатира за най-влиятелния пост в света.
Вместо това, той го прецени като възможност да разшири избирателната си база.
„Репутацията ви е страхотна“, заяви Тръмп по време на интервюто. „Няма да ви разочаровам.“
Американският президент винаги е имал особен талант да лови риба в мътни води. През ноември 2022 г. Тръмп покани на вечеря в резиденцията си Мар-а-Лаго отявления почитател на Хитлер Ник Фуентес.
На миналогодишния национален конгрес на Републиканската партия Тъкър Карлсън беше настанен във VIP секцията до Тръмп – бивша звезда на Fox News, чиито симпатии към Владимир Путин разтревожиха дори десния медиен магнат Рупърт Мърдок („Фокс Корпорейшън“ бе част от „Нюз Корпорейшън“ на Мърдок – бел. ред.).
След встъпването си в длъжност през януари Тръмп назначи бившия наркоман и антиваксър Робърт Ф. Кенеди-младши за министър на здравеопазването и социалните услуги, като по този начин се поклони на онези избиратели, които предпочитат да се консултират с онлайн лечители, а не със семейния си лекар, когато имат здравословни проблеми.
В известен смисъл възходът на Тръмп се основава и на постоянен флирт с лудостта.
Той е президент, който беше издигнат от тъмната сила на ирационалността, но който сега рискува да бъде погълнат от нея.
Алекс Джоунс, който толкова често хвалеше Тръмп и помогна за организирането на марша към Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г., нарече „култ“ движението на Тръмп „Make America Great Again“ (MAGA) още миналото лято.
И предупреди, че подкрепата на президента за Украйна може да разпали нова световна война.
Движението MAGA преди това предупреди демократите, че провокирането на Путин ще доведе директно до ядрен Армагедон.
Сега, изведнъж, Тръмп е подстрекателят на война.
И не само Джоунс намекна за това обвинение. В края на октомври Тъкър Карлсън покани самопровъзгласилия се за женомразец Фуентес в шоуто си.
Фуентес преди това рязко се дистанцира от бившия си идол Тръмп: „Като тийнейджър си мислех, че е фигура, подобна на Цезар, която ще спаси западната цивилизация“, каза Фуентес. „Днес го смятам за некомпетентен, неморален и корумпиран.“
Повече от двучасовото интервю с Фуентес се превърна в своеобразен лексикон на антисемитските стереотипи.
„Съществува „международна еврейска общност“, която е изключително добре организирана и поставя „собствените си интереси над тези на родните си страни“, каза Фуентес.
„Това е безспорно“, подкрепи Карлсън, който отдавна призовава за прекратяване на американската намеса в Украйна и Близкия изток.
Карлсън разговаряше с Фуентес, сякаш не седеше срещу един от най-противните проповедници на омраза на американската десница, а по-скоро срещу симпатичен, макар и понякога неразбран, консервативен активист.
Домакинът дори не се смути от забележката на госта си, че 18 декември е специална дата. На този ден, каза Фуентес, е роден Йосиф Сталин. „Аз съм негов фен.“
Интервюто разбираемо предизвика възмущение, дори в републиканския лагер.
Но Карлсън не показа разкаяние; вместо това той оплака липсата на толерантност сред политическите си съюзници.
„Те са също толкова обсебени от цензурата, колкото и онези синекоси, менопаузни активисти на Black Lives Matter“, каза той пред New York Times. „Чувствам се предаден. Приемам го лично.“
Човек би могъл да разглежда гнева на Карлсън, Джоунс и Фуентес като неприятен фарс, гнило изригване в блатото на движението MAGA.
Но това би означавало да се подцени конфликтът в коалицията на Тръмп. В битката за гласове президентът се е асоциирал с фигури, чиято пламенна лудост никой политик не може да задоволи.
Карлсън е фен на Русия на Путин. Фуентес вижда „организираното еврейство“ като заплаха за Съединените щати. Джоунс и представителката (на Камарата на представителите – бел. ред.) Марджъри Тейлър Грийн смятат, че досиетата на осъдения сексуален престъпник Джефри Епстийн държат ключа към мрачните тайни на САЩ.
Това е мания, която Тръмп подхрани по време на предизборната си кампания. Но която забележимо отшумява, когато той се завръща на поста си и става ясно колко близък е бил с нюйоркския милионер, който се обеси в килията си след ареста си през юли 2019 г.
Упоритият отказ на президента да публикува досиетата на Епстийн показва колко много е изстинала връзката му с неговата избирателна база, докато е на поста си. За много поддръжници на Тръмп Епстийн е бил символ на нюйоркски елит, който е вярвал, че е над закона.
Това, че Тръмп беше принуден от Конгреса тази седмица да отстъпи от собствената си позиция, дори не е най-лошата новина за президента. Много по-катастрофално е, че бунтът беше подбуден от хора, които преди това бяха до него: сред тях Грийн, която оттогава обяви оставката си от Конгреса на САЩ (от 5 януари – бел. ред.), защото не приема да бъде наречена „предател“ от Тръмп.
В известен смисъл рефлексът срещу истаблишмънта на движението MAGA се обръща срещу неговия основател.
Дълбочината на разрива в Републиканската партия може да се види от думите на Линдзи Греъм, консервативната сенаторка от Южна Каролина, която сухо отбеляза: „Аз принадлежа към фракцията на Републиканската партия, която дразни Хитлер.“
Което води само до заключението, че има и фракция в Републиканската партия, която намира Хитлер за доста симпатичен.
Би било несправедливо да включим Тръмп в последната група. От друга страна, той все още не се е дистанцирал от Карлсън; точно обратното.
Ако Карлсън иска да интервюира Фуентес, това е добре, каза Тръмп миналата неделя. „Хората са противоречиви.“
Талантът на Тръмп се състоеше в това да изкове от републиканците клуб, който приветства всички: евангелистите, които гледат на Бенямин Нетаняху като на защитник на Израел срещу ислямската инвазия, бяха също толкова добре дошли, колкото и отричащите Холокоста, или конспиративните теоретици като Джоунс и Карлсън.
Тръмп накара всяка откачалка да се чувства така, сякаш притежава по-висша истина.
Но сега лудостта взема своето. И Тръмп осъзнава, че самият той може да стане жертва на онези тъмни сили, които толкова охотно прегърна.
