Американските санкции за „Лукойл“ разтревожиха българските политици днес, които се впуснаха в коментари какви ще са последиците за България.
„Бургаската рафинерия попада под ударите на санкционния режим, наложен от администрацията на Тръмп. До 21 ноември българската държава трябва да вземе генерално решение за предприятието“, коментира премиерът Росен Желязков от Брюксел, където участва в срещата на върха на ЕС.
По думите му генералната лицензия, която е издадена, дава възможност до 21 ноември да се извършват транзакции. „Имаме един месец да вземем генерално държавно решение как да подходим като държава спрямо рафинерията, заедно с нейния мениджмънт. Искам да кажа, че това не възпрепятства доставката и преработката на петролни продукти, тъй като отдавна рафинерията не работи с руски петрол“, добави той.
„Не е шега работа, може да останем без гориво в един момент. Сега сме говорили с финансовия министър, с управителя на БНБ – много внимателно да се проследи и да се внимава как санкциите ще се отразят на банките, които обслужват сделките, свързани с петрол и нефтопродукти“, заяви пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на парламента.
Борисов изтъкна, че „санкциите са винаги предпоследни“ и може да има промени в ситуацията. „След 21 ноември, сиреч сега има време президентът Путин да разсъждава върху тези санкции, за да може, ако има реакции, те да бъдат свалени. Това е играта на големите в момента“, поясни лидерът на ГЕРБ.
Борисов побърза да се похвали как е знаел, какво ще стане и затова пришпорил закона, според който сделка за рафинерията трябва да мине първо пред одобрението на ДАНС. Опозицията видя в този ход желанието на „Пеевски да участва в сделката“ заради съмненията, че контролира службата.
„Вие нали не си мислите, че Делян Добрев и Станислав (Анастасов, бел. ред.), така, както си стоели вечерта, са се сетили и внесли проектозакон за „Лукойл“. Считам, че съм доста информиран човек. Знаех, че ще се стигне до това и ние изпреварихме събитията“, добави Борисов във връзка с предложението „Лукойл Нефтохим“ да се продава само след санкция на ДАНС.
Очаквам да вземем всички мерки, така че да няма криза на горивата в България – това е изключително важно, каза президентът Румен Радев пред журналисти.
Държавният глава участва в бизнес форум в София, посветен на възможностите за сътрудничество между България и Виетнам.
Бившият финансов министър и настоящ председател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев допусна, че ако „Лукойл“ спре да работи, това ще доведе до прекъсване на подаването на горива към страната, тъй като нямаме достатъчен капацитет за внос, за да се покрие потреблението.
Василев припомни, че по време на кабинета на Николай Денков представител в рафинерията е бил Бойко Ницов, който заедно с министерствата на икономиката и на финансите подготви план за действие в случай, че държавата трябва да реагира при подобни санкции. Имало подготвени договори за чужди екипи, които да влязат в рафинерията, и да се назначи специален управител, ако се наложи, за да се гарантира, че няма да има прекъсване на производството и подаването към мрежата от бензиностанции в страната. „Този план беше готов. Трябва да попитате текущия кабинет къде е планът и имат ли такъв“, каза Василев.
Попитан за връзка между „Лукойл“ и шефът на ДПС-НН Делян Пеевски, бившият финансов министър заяви, че рафинерията е прекалено голяма хапка за Пеевски: „Това е сделка, която е с мащаб над местните боричкания и далавери“.
„Трябва да се изяснят икономическите последици за България и да се предотвратят рисковете“, каза съпредседателят на „Да, България“ и народен представител от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
„Сигналът, който дойде снощи от САЩ, е изключително сериозен. „Лукойл“ е част от стратегическата инфраструктура на страната. Изключително опасно е, ако той рязко попадне под санкции. Ние трябва бързо да знаем какво трябва да се предприеме, за да може да няма и криза на пазара на горива, и България да посрещне адекватно тази възможност. Трябва да се каже, че колкото по-бързо „Лукойл“ се освободи от рафинерията в Бургас, толкова по-добре, защото това е част от руското влияние, но в никакъв случай тя не трябва да попада в ръцете на българската мафия, тъй като това всъщност ще бъде още по-зле за страната ни от настоящата ситуация“ коментира още Ивайлно Мирчев.
Според него основна цел на българската държава е намиране на „нормален чужд инвеститор, по възможност западен, за да няма риск за българските потребители“. „България ползва основно горива от рафинерията. Рафинерията е много ключова и рязко поставяне на такива санкции е с потенциал да влиза на пазара на горива в България“, добави той.
Санкциите на „Лукойл“ няма да се отразят на България по никакъв начин, защото компанията работи с доставчици, които са извън Европейския съюз (ЕС) и то от 2022 г., каза пред журналисти в кулоарите на парламента лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов по повод наложените от САЩ санкции на двете руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“.
Единственият начин, по който ще се отрази, е, че политически сили от управляващите и от опозицията ще се опитат да използват ситуацията, за да откраднат този бизнес, коментира Костадинов.
Костадинов обясни, че е поискал информация от Нидерландия чрез Европейския парламент относно това дали е обсъждан въпросът с „Лукойл“, като уточни, че компанията е нидерландска. Той заяви, че според информацията въпросът не е коментиран там.
Нека първо видим какво ще направи централата на фирмата, а после да видим реакцията на подразделенията ѝ в Русия, посочи Костадин Костадинов. „Лукойл“ в България не е независима и решенията ще се вземат извън страната ни, подчерта депутатът.
От БНБ обявиха, че следят ситуацията.
„Съгласно обявените от OFAC мерки, за определени дейности и съществуващи договорни отношения е предвиден преходен (wind-down) период, регламентиран в издадена обща лицензия, който позволява уреждането на текущи задължения в рамките на определен срок.
Кредитните институции самостоятелно ще вземат решения относно своите договорни взаимоотношения с потенциално засегнати клиенти. Това ще се извършва при оценка на риска от установяване или поддържане на делови взаимоотношения, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), и при отчитане на възможността за прилагане на вторични санкции спрямо лица или институции, които нарушават режима на OFAC“, посочват от централната ни банка. И уверяват, че БНБ е в тясна координация с Министерството на финансите и други компетентни национални органи във връзка с оценката на въздействието от санкциите и предприемането на съответни мерки, когато това е необходимо. БНБ продължава да следи развитието на ситуацията, като поддържа активна комуникация с националните и международните институции, и ще информира обществеността при наличие на обстоятелства, изискващи допълнителни действия или разяснения.
Източник: БТА, Сега
