България втора по смъртност в Европа от летните жеги през 2024 г.

България втора по смъртност в Европа от летните жеги през 2024 г. - Zashtoto

Европа се затопля по-бързо от останалата част на света и дори богатият континент страда при адаптирането към новия климат, съобщава dpa.

Според проучване на Института за глобално здраве Барселона (ISGlobal) в списание „Nature Medicine“ рекордно горещото лято на 2024 г. е причинило над 62 700 смъртни случая, свързани с жегата, в Европа.

Тази цифра е с почти една четвърт по-висока от лятото на 2023 г., както съобщава ISGlobal в сп. „Nature Medicine“.

Изследването за 2024 г. показва особено тревожна статистика за България и съседните Гърция и Сърбия.

При сравнение на средния брой на смъртните случаи, вероятно причинени от горещините, с населението, Гърция е на първо място със средно 574 смъртни случая на милион жители, свързани с жегата, пред България с 530 смъртни случая на един милион жители, и Сърбия с 379 на милион души.

Както и в предишни години, Италия беше най-засегнатата страна, когато се сумират абсолютни цифри: над 19 000 смъртни случая, свързани с жегата, бяха отчетени там между 1 юни и 30 септември 2024 г.

Испания следве на второ място с над 6700 смъртни случая, следвана от Германия (около 6300 смъртни случая), Гърция (малко под 6000) и Румъния (повече от 4900) заеха съответно четвърто и пето място.

Европа се затопля особено силно

В 15 от 32-те проучени страни лятото на 2024 г. беше най-смъртоносното през последните години, съобщава се.

В някои държави, като Германия, Испания и Франция, обаче лятото на 2022 г. беше по-лошо.

Като цяло, изследователите са открили и малко повече смъртни случаи, свързани с жегата в Европа през 2022 г., отколкото през 2024 г.

Възрастните хора са особено изложени на риск.

2024 г. беше най-топлата година в света, откакто започнаха да се водят метеорологични записи през 1850 г.

Според Световната метеорологична организация (СМО), средната глобална температура е била с 1,55 градуса над прединдустриалното ниво от 1850 до 1900 г. за първи път, откакто започнаха измерванията.

До миналата година границата от 1,5 градуса никога не е била надвишавана.

„Европа е континентът, който се затопля най-бързо – два пъти по-бързо от средното за света“, каза авторът на изследването Томаш Янош от ISGlobal.

Изменението на климата вече е ясно видимо, особено в Средиземноморския регион и Югоизточна Европа: „Тези региони са горещи точки, където последиците за здравето са особено тежки.“

Тествани са нови системи за ранно предупреждение

Изследователите подчертаха необходимостта от нови защитни мерки. Мащабът на тези цифри ясно показва, „че спешно трябва да засилим стратегиите си за адаптация“, обясни Жоан Балестер Кларамунт, водещ автор на изследването.

Това включва ново поколение общоевропейски системи за ранно предупреждение, които комбинират прогнози за горещини с данни за здравето.

Моделът, тестван за тази цел, беше „Forecaster.health“, който се основава на епидемиологични изчисления и може да предоставя регионални предупреждения до една седмица предварително.

В Южна Европа моделът позволи още по-дълго време за прогнозиране. Особено в райони, където повечето хора умират от горещини, „това отваря неизползвана досега възможност за спасяване на живота на най-уязвимите групи от населението“, подчерта Балестер.

Последният анализ обхваща 654 региона в 32 държави. Използвани са измервания на температурата и данни за смъртността, за да се оцени броят на смъртните случаи, свързани с горещини.

Предишни изчисления, базирани на седмична статистика, са подценили тежестта с пет до 20 процента.

Този път изследователите са използвали всекидневни данни от европейска изследователска база данни, за да усъвършенстват моделите.

След това тези данни бяха приложени към летата на 2022 до 2024 г., което предостави най-актуалните цифри.

Данните за текущата година все още не са систематично анализирани.