Празникът Въздвижение на светия Кръст, наричан Кръстовден, е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст: Кръстопоклонна неделя (третата от Великия пост), Велики петък, 1 август и 14 септември.
В българския традиционен календар съществуват два празника под името Кръстовден – Летен Кръстовден (14 септември) и Зимен Кръстовден (5 януари).
Християните почитат светия Кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество.
Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога.
С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите, затова го носим на гърдите си и го пазим като скъпо съкровище, дори да е направен от най-евтин материал.
Защото духовната му стойност е неизмерима.
Днешният празник Въздвижение на светия Кръст е установен във връзка с три събития в живота на Христовата църква: чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики, намирането на Христовия кръст на Голгота, връщането на Неговия кръст от персийски плен.
Първото събитие е от октомври 312 г. Константин потеглил на битка срещу съперника си Максенций и Бог му помогнал: императорът видял на небето сияещ кръст и над него надпис: „С това ще победиш!“.
Наистина той удържал победа и постепенно се привързал към вярата в Христос.
Преди него и майка му Елена станала християнка.
След години света Елена отишла в Йерусалим и там посетила местата, където живял и пострадал Спасителят.
Така бил намерен и самият Христов кръст, зарит в земята. Тогава Йерусалимският архиепископ Макарий издигнал високо кръста, за да може многобройният народ да го види и да му се поклони.
Това станало в 326 г. и оттук води началото си, и името си този празник.
На този ден се спазва строг пост.
Празникът е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон.
Хората вярвали, че на този ден се поставя началото на есента, а денят и нощта се кръстосват – изравняват.
На този ден слънцето тръгва “назад”, настъпва равноденствие, времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
На деня е забранено да се ядат всякакви червени храни като червени ябълки, червен пипер, домати, репички и други, като израз на почит към кръста, върху който Исус е пролял кръвта си, за да спаси човечеството.
Oсвен забраната за приемане на червени храни на Кръстовден се спазва строг пост. Масата е отрупана с постни храни, главно печена тиква и зелник с праз лук.
Не се работи, освен брането на грозде, подготовката на виното, оране и засяване. От домашните никой не бива да работи.
Не се мете, не се дава нищо назаем, “за да не се изнесе берекетът”, също не се шие с игла, “за да не се надупчи” семето.
На Кръстовден официално се откриват и седенките, очаквани с огромно нетърпение от девойките и момците.
На Летния Кръстовден имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян, Ставри.
Източник: БТА/снимка: БНР
