Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) отбеляза 75 години от основаването на Хидротехническия факултет.
Първи декан е акад. Димо Велев, чийто син проф. Камен Велев получи плакет на снощната церемония.
Акад. Димо Велев е основател и ръководител на катедра „Мелиорация“ в Държавната политехника в София. Основател и директор на Техническия институт при Българската академия на науките (БАН) (1951 – 1960), директор на Института по водно стопанство и строителство при БАН (1961 – 1963), директор на Института по водни проблеми при БАН (1963 – 1974). Председател на Съюза на българските инженери и архитекти (1944 – 1945). Ръководи съставянето на първия електрификационен план на България (1953).
Той има впечатляваща кариера в практиката.
Като инженер проучва, проектира сам или в колектив и ръководи множество хидротехнически обекти и съоръжения. В периода 1930 – 1939 г. проектира канали, тунели, мост-канали, дюкери и други съоръжения в най-трудните участъци на водопровода „Рила – София“.
Димо Велев е главен технически ръководител на строежа на язовир „Бели Искър“ (1939 – 1945 г.). Ръководи строителството на язовир „Камен проход“ (по-късно преименуван на „Васил Коларов“, а от 1999 г. – „Голям Беглик“), деривациите и водохващанията към него (1946 – 1951 г.).
Участва като консултант и експерт, респективно ръководител на експертни групи при проучването, проектирането и изграждането на: Язовирите „Александър Стамболийски“, „Копринка“, „Искър“, „Тополница“; Напоителните системи „Стара Загора“, „Видин“, „Средна Тунджа“, „Вит“, „Силистра“, „Малък Преславец“.
По повод годишнината от създаването на Факултета беше организиран научно-технически форум, на който се срещнаха учени и професионалисти, работещи в областта на водното строителство, управлението на водните ресурси и опазването на околната среда.
Чрез представянето на последните тенденции в тези сфери, с обмена на знания, споделянето на постижения, идеи и виждания за развитието на водния сектор целим да изтъкнем значимостта на проблемите, свързани с водите, да популяризираме ролята и дейността на хидроинженерите и да допринесем за формирането на нови насоки за научни и научно-приложни изследвания в отделните тематични управления, съобщиха от УАСГ.
