Свети Константин Велики бил римски император (306-337 г.). Роден в Ниш (днес в Сърбия), той се издигнал до виден пълководец във войската.
След смъртта на баща му император Констанций Хлор, Константин заради добрите му качества бил поставен от войската на негово място.
Той бил възпитан в езическата вяра, но след едно видение на кръст в небето и надпис „С този знак ще победиш!“ наистина победил и решил да спре гоненията на християните.
За целта той издал указ в град Медиоланум (днес Милано, Италия) през 313 г. за признаване на християнството като разрешена религия.
Но то вече било толкова популярно сред народите на римската империя, че започнало много бързо да се разпространява по цялата империя.
Затова делото на император Константин се смята за апостолско. Той свикал и Първия вселенски събор на Църквата в 325 г.
Майка му, света Елена, също приела християнството и предано работила за утвърждаване на новата вяра.
По неин почин бил открит Христовият кръст, били построени множество християнски храмове. Затова и тя се почита като равноапостолна.
Мъченик Константин бил родом от Трънския или Пиротския край и още като момче отишъл в София да работи у търговци на овце, цинцари.
Но един ден крадци ограбили господарите му и младият Константин бил наклеветен за кражбата. Той бил измъчван да признае, но невинното момче не можело да поеме такава вина.
Тогава бил предаден на турци, които му поставили условие да приеме исляма, за да не го изтезават повече. Константин решително отказал и след поредица нови изтезания бил обезглавен, а тялото му захвърлили в полето.
Християни, които разбрали за убийството, прибрали тялото на момчето и го погребали.
Това станало в 1737 г. През следващите десетилетия много хора се стичали на гроба му и получавали изцеления.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на Св. св. Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
На 21 май имен ден празнуват всички, които носят името Елена (означава – факел), Ели, Елка, Койчо, Константин (означава – твърд), Коста, Костадин, Костадинка, Кунчо, Ленко, Стамен (означава – постоянен), Станимир, Станка, Стоил, Стоян, Стоянка, Трайко.