Десетки хиляди грузинци излязоха на площад „Европа“ в Тбилиси на поредния масов протест срещу законопроекта за „чуждото влияние“, подобен на репресивното руско законодателство, съобщи БГНЕС. Кавказката страна е обхваната от протести от началото на април, когато управляващата партия „Грузинска мечта“ внесе отново законопроекта.
Според някои данни протестът е достигнал до 500 000 души в страна от 3,7 милиона.
Ако бъде приет, законопроектът ще изисква НПО, които получават поне 20% чуждестранно финансиране – което обхваща почти всички групи в сектора – да се регистрират като действащи под „чуждестранно влияние“. Законът би засегнал и независимите медии и отразява политиката, използвана от Кремъл за заглушаване на инакомислието. Затова е наричан „руски закон“ в Грузия. „Грузинска мечта“ защити законопроекта, като заяви, че той ще увеличи прозрачността на чуждестранното финансиране на НПО. Протестиращите казват, че управляващата партия отклонява Грузия от националната цел за присъединяване към Европейския съюз.
Под проливния дъжд мнозина скандираха „Не на руския закон!“ и развяваха грузински, европейски и украински знамена.
Протестите са водени от най-младите и са изпълнени с антикремълски лозунги, като младите грузинци се притесняват, че властите връщат бившата съветска страна в орбитата на Русия.
„Защитаваме европейското си бъдеще и свободата си. Но виждаме, че нашето правителство ни води в руска посока“, каза 39-годишната Мариам Меунаргия.
В навечерието на протеста няколко водещи активисти и представители на НПО съобщиха, че домовете и офисите им са били облепени с плакати с надпис „чуждестранен агент“.
На площад „Европа“ масите скандираха в подкрепа на тези, които са били обект на атаки.
Противопоставянето на правителствената политика създаде един от най-напрегнатите моменти страната, управлявана от „Грузинска мечта“.
Етикетът „чуждестранен агент“, който има конотации от епохата на Сталин, се използва в Русия срещу критиците на Кремъл. Тавадзе заяви, че грузинската младеж е вдъхновена от „силните страни на поколенията“, пренесени в историята на нацията.