Кремъл разжалва Зеленски – строи руските медии да не го наричат „президент“

Володимир Зеленски

Руската президентска администрация настоя контролираните медии да спрат да наричат ​​президента на Украйна Володимир Зеленски „президент“.

Изискването важи за всички видове медии, включително телевизионни канали и онлайн медии, съобщиха за „Холод“ служители на медиите, получили такава заповед.

Директивата беше изпратена в петък вечерта, 15 септември. Според събеседниците на „Холод“ държавата опитва да наложи нови стандарти във всички редакции под техен контрол: „от ТАСС до Ридовка“.

В редица публикации исканията предизвикаха възмущение сред служителите, някои от които заплашиха да напуснат.

Представителите на Кремъл предполагат публикациите или да не споменават поста на Володимир Зеленски или да използват фразата „режима на Зеленски“, когато отразяват дейността му.

Освен за заглавията, това изискване важи и за основния текст на материала и за предисторията на събитията.

За момента основният фокус е върху заглавията, така че когато информацията се предава в новинарските емисии, Володимир Зеленски не е официално обявен за президент.

Агенция РИА Новости, част от холдинга „Россия сегодня“ под ръководството на санкционирания пропагандист Дмитрий Киселев, в публикациите си от понеделник, 18 септември, не нарича Зеленски президент, провери The Moscow Times. Там постът на Зеленски е пропуснат, в статиите се използват само името и фамилията на президента на Украйна. Агенция ТАСС продължава да нарича Зеленски президент.

От началото на войната в Украйна руските власти започнаха активно да следят езика, използван от медиите.

В началото на март 2022 г. Държавната дума добави няколко нови члена към Наказателния кодекс и Кодекса за административните нарушения, за да защити руската армия в „информационната война“.

През годината на войната, до февруари 2023 г., най-малко 196 души са замесени в случаи на разпространение на „военни фалшификати“ (207.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация) и „дискредитиране на армията“ (280.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация), съобщи проектът Network Freedoms.

Само през 2022 г. по члена за „военни фалшификати“ са образувани 145 дела. От тях 21 са срещу журналисти, други 13 са срещу блогъри и администратори на канали в Telegram.

Също така най-малко 52 души са преследвани по наказателни обвинения за „дискредитиране“ на армията. Сред тях са петима блогъри и администратори на Телеграм канали, както и двама журналисти.