През последните седмици руските нашественици в Украйна бомбардират хотели и ресторанти, използвани от чуждестранна преса, хуманитарни работници и служители на ООН, отбелязва кореспондентът на в. „El Mundo“ Алберто Рохас в обширен репортаж.
От началото на инвазията режимът на Владимир Путин не се интересува много от украинските цивилни, особено тези, които живеят в рускоезични градове и които според провалената му разузнавателна служба е трябвало да посрещнат бронираните му колони с възгласи и цветя през февруари 2022 г.
Затова руската армия е разрушила до основи квартали в Харков, Николаев, Запорожие или Херсон. Въпреки това, сред широката следа на опустошението, през последните седмици открихме няколко много прецизни техни кървави бомбардировки, които нямат нищо общо с военните цели.
Русия методично атакува ресторанти и хотели в тиловите градове, на около 40 километра от фронта, където се събират хуманитарни работници, журналисти, дипломати и други чужденци.
Има атаки, при които това намерение е много очевидно. Москва се опитва да държи всички тези неудобни свидетели далеч от това, което се случва на бойните полета. Кремъл лесно се справя в зоната, която контролира с обичайната цензура и строг контрол на медиите в Русия, а сега се опитва да го направи и на украинска територия.
Жестокият атентат срещу ресторант „Риа“ в Краматорск не беше само кървав акт срещу останалото население в града, който е близко до фронта. Тази пицария беше едно от двете или трите заведения, в които все още можеше да се вечеря преди комендантския час.
През юни там загинаха 14-годишните близначки Юлия и Анна Аксенченко, както и украинската журналистка и писателка Виктория Амелина, която е работила по документирането на руски военни престъпления.
На същата маса бяха колумбийската репортерка Каталина Гомес от France 24, писателят Ектор Абад Фасиолинс и дипломатът Серхио Харамильо. Резултатът е 10 убити и 61 ранени.
Знаем, че руската мишена е била пицарията заради използваното оръжие. Краматорск получава редовни залпове от снаряди С300, големи зенитни устройства, приспособени за нещо, което по принцип не е тяхното предназначение: атакуване на наземни цели. Това прави неговата точност много съмнителна. Но не беше така в ресторанта, където Москва изстреля един от много скъпите си Искандери, много по-прецизна и унищожителна балистична ракета.
ВТОРА АТАКА
На 7 август Русия отново атакува ресторант, посещаван от репортери. Този път беше в Покровск, в Донецка област, на 40 километра от окопите.
Пицария „Корлеоне“, в която по това време се хранеха няколко журналисти, и хотел „Дружба“, транзитен пункт за хуманитарни работници и международни журналисти.
„Отседнахме в този хотел, за да докладваме за хилядите, които се връщат по домовете си близо до фронтовата линия. Седем души загинаха и 31 бяха ранени. Рисковете са реални и дълготрайни“, пише Джеймс Уотърхаус, репортер на BBC и редовен посетител на заведението.
Украинската активистка Мария Авдеева, която извършва работа, подобна на тази на покойната Амелина, каза: „Пицария Corleone в Покровск беше често срещано място за доброволци и чуждестранни журналисти и изглежда е обект на атаката, също както и пицария Ria в Краматорск“.
За пореден път руският режим използва същия тип оръжие – Искандер, но добави допълнително престъпление към предишното: двойното бомбардиране, тоест изпращане на първата ракета, причиняваща щети и смърт в атакуваната зона, а 40 минути по-късно изстреля още един Искандер в същата точка, за да убие възможно най-много хора от спасителната служба, служители на полицията и отново журналисти в тази точка. Сметката на касапина беше седем убити и 67 ранени, много от които спасители.
Още по-очевидно беше нападението миналата седмица срещу хотел Reikartz в град Запорожие, на около 40 километра от фронта. Отново ракета Искандер избухна на няколко метра от входа на хотела, убивайки един човек и ранявайки 16.
Това заведение беше смятано за „най-безопасното“ от хуманитарни работници, репортери или дипломати в измъчения украински град, тъй като беше избрано от персонала на ООН за нощуване там.
Всъщност белите превозни средства с буквите „ООН“ на техния паркинг бяха често срещани.
ДВОЙНА БОМБАРДИРОВКА
Минути след падането на първата ракета, точно както се случи в Покровск, пристигна втората, от същия тип и на същата точка.
Шокиращо видео показва как деца, играещи на детска площадка, плачат, когато чуват експлозията, докато баща им крещи на руски да слязат на земята. Координаторът на мисията на ООН в Украйна Дениз Браун каза, че е „шокирана от новината, че хотелът, често използван от персонала на ООН и служителите на НПО, подкрепящи хората, засегнати от войната, е бил разрушен от руска атака срещу Запорожие. Отсядала съм в този хотел всеки път, когато съм посещавала града.“
В украинските градове близо до фронта има много малко останали отворени хотели, същото важи и за ресторантите. В крайна сметка всички репортери и хуманитарни работници пълнят едни и същи заведения, понякога несигурни и без основни услуги, въпреки огромните усилия на техните собственици да ги поддържат активни в този дяволски контекст.
Кремъл, използвайки своите местни информатори, е наясно с това и е взел на мушка всички професионалисти, особено чужденците. Проблемът вече не е само в приближаването на войната, а в спането или храненето близо до нея.
От самото начало беше ясно, че войната ще може да бъде отразявана само от ограничена територия за огромното мнозинство от световните медии, с изключение на шепа телевизии от държави, съюзници на Москва, или западни медии с много специфичен достъп, които се броят на пръстите на едната ръка.
Всъщност инвазията остава далечна мистерия за огромното мнозинство от медиите, всички контролирани от кремълската цензура, която е позволила да записват картини само обществени канали и тези псевдорепортери, наречени милиблогери или „военни блогъри“, типове във военни униформи, понякога въоръжени, включени към руските части, за да разказват в патриотичен пропаганден унес войната по свой начин.
Путин, чийто режим държи журналиста от The Wall Street Journal Евън Гершкович, отвлечен в Русия по абсурдно обвинение в шпионаж, се е срещал повече от един път с някои от най-известните сред тях (след като всички те прекараха двуседмична карантина преди срещата). За да им признае впоследствие, че понякога руският диктатор се доверява повече на информацията на тези герои, отколкото на собствените си командири, разположени в Украйна.
Но и за тях важи командата за „стегнатите редици“. Миналата седмица Романов, един от най-активните, беше задържан от руските тайни служби или ФСБ в окупирана Украйна, след като разкри руската информация за успешни боеве за прогонване на украинците от предмостието им на левия бряг на река Днепър. А когато блогърът пристигна в района, установи, че неговият източник, руски командир, вече беше в ръцете на украинците като военнопленник, заедно с десетки свои войници.
Войната се проточва и присъствието на свидетели става все по-неудобно за Русия, чиято армия премина в отбрана. Загубите са толкова огромни, както и материалните щети, че е по-добре никой да не говори за тях.
А бомбардирането на журналисти и хуманитарни работници също е военно престъпление.