Тя ще остави след себе си спорна репутация на млад, динамичен комисар с истинска страст към технологичния прогрес, но на която липсва тежест да прокарва дневния си ред и докарва персонала си до ръба на нервен срив. Това става ясно от очерк на авторитетното издание „Politico“.
Снимка: БУЛФОТО
Четирима журналисти са работили по нейния профил със заглавие „Войникът на партията“ Мария Габриел се връща в България с багаж от ЕС“ и подзаглавие „Стремейки се усилено да стане министър-председател на България, комисарят по научните изследвания на ЕС има смесени постижения и репутация в Брюксел“. (Комисията „Фон дер Лайен“ встъпи в длъжност на 1 декември 2019 г., т.е. става дума за изминали три години и половина от 5-годишен мандат.)
Габриел е загубила 19 служители – приблизително колкото е един цял кабинет на еврокомисар – от 2019 г. насам, като един служител нарече екипа й „кабинет, в който непрекъснато някой влиза или напуска“. Бивши служители казаха, че тя ще натовари извънредно много персонала си и ще ги помоли да се занимават с нейни лични въпроси, несвързани с работата. Един от тях описва времето им в кабинета като „кошмар“.
„Имате различни типове комисари. Някои са млади, с добри връзки. Те са „гладни“ [за успех], амбицирани са да напреднат в кариерата си и това понякога ги изнервя“, каза служител на ниво кабинет на Европейската комисия, който е поискал да остане анонимен, за да може да говори свободно.
Според „Политико“ номинирането на Габриел за министър-председател може да помогне на Борисов, който управлява българската политика повече от десетилетие, да излезе от доста сложно положение. „Бившият премиер беше критикуван, че управлява страната като мафиотска държава; последният удар върху лидерската му позиция дойде, когато се появиха снимки на нощното му шкафче, съдържащо пачки банкноти от 500 евро, златни кюлчета и пистолет.“
След като обяснява за читателите си колко заплетена е политическата ситуация в България авторите на брюкселското издание казват, че „международният профил, който Габриел си изгради като еврокомисар, може да убеди по-малко ангажираните противници на партията на Борисов да се обединят зад нейната кандидатура“. Цитиран е и Николай Денков, представен от Продължаваме промяната – Демократична България“ като техен кандидат за премиер на кабинет на малцинството, ако те получат мандат за такъв:“Тя има желание наистина да се включи в тези промени, за които се говори. Но това, което се вижда, е, че хората около нея постоянно се опитват да ѝ говорят на ухо.“
Фразата „войник на партията“ не е интерпретация на „Политико“, а цитат от изказване за Габриел от бивш еврокомисар, който е работил с нея (вероятно се има предвид състава на комисията „Юнкер“ – бел.ред.):“Тя беше добър колега, но понякога имах чувството, че получава позициите си от друго място“, особено от ЕНП, каза бивш еврокомисар, който е работил с нея. „Тя беше като войник на партията.“
Изданието изрежда накратко кариерата ѝ през Европейския парламент и бракът ѝ през 2012 г. с Франсоа Габриел, бивш сътрудник на тогавашния председател на Европейската народна партия Жозеф Дол (той кумува на сватбата ѝ и е дългогодишен поддръжник на Борисов), което ѝ дава достъп до партийни лидери от европейско ниво в страни като Германия, Франция и Италия. Тя все още е един от зам.-председателите на ЕНП и получи одобрение от Жан-Клод Юнкер (също влиятелен навремето член на ЕНП) като българска кандидатура. Юнкер ѝ повери европейската политика в цифровата сфера със задача да реформира и съживи този сектор на европейската икономика, силно изоставащ от американските конкуренти и страдащ от недостиг на инвестиции и регулаторни пречки.
„Първата й година на работа беше с възходи и падения, казаха източници, запознати отвътре със случващото се Брюксел по това време. Тя се бореше да реализира план за 415 милиарда евро, за да превърне ЕС в глобален технологичен център. Известен успех дойде към края на мандата на Комисията „Юнкер“, тъй като институциите на ЕС финализираха важно технологично законодателство като Директивата за авторското право през 2019 г.“
Урсула фон дер Лайен (…) я измести от цифровото досие към по-малко видимия портфейл за иновации, изследвания, култура и образование. Оттогава тя ръководи Хоризонт Европа, фондът на ЕС за изследвания и иновации на стойност 95,5 милиарда евро, наред с други неща.“
„Политико“ описва, че на новата си позиция тя опитва да се представя, включително по технологични конференции, като „стартъп комисарят“ на ЕС, но ѝ се налага да се конкурира за водещата позиция в тази сфера с французина Тиери Бретон. Той отговаря за вътрешния пазар, включително за въпросите на цифровизацията, и има впечатляващ корпоративен профил: Някои нейни политически инициативи, като разширяването на Европейския съвет за иновации (EIC), инвестиционен фонд за стартиращи компании, заседнаха в бюрокрацията на Европейската комисия, за което критиците на Габриел я обвиняват, че не и достига политическа тежест, за да ги отблокира, пише още „Политико“.
