Великден, когато се отбелязва Възкресението на Божия син Исус Христос, е подвижен празник в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се поставя от първото пролетно пълнолуние.
Датата се променя ежегодно, но формулата за нейното изчисление е една и съща както за източната, така и за западната църква. Принципът, според който се определя кога е Великден, води началото си от Първия вселенски събор през 325 г. и се приема, че се празнува от всички християни в неделята след първото пълнолуние от пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
На Великден хората се поздравяват с думите: „Христос Воскресе!“, а отговорът е: „Воистина Воскресе!“. Имен ден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.
Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а днес сме ги приели като част от сакралността на този ден.
По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.
Великденски яйца
В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV-ти век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазятза по-дълъг период от време.
Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата.
В миналото броят на яйцата се е определял спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките-носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството.
Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това то не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година.
Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.
Християнските предания гласят, че когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено – символ на Христовата кръв.
От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.
Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца.
Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за „боракът“ са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.
Великденски козунаци
Историята на великденските козунаци датира преди повече от три столетия. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е поставил началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес.
Преди нея, обаче, стопанката на къщата е месила обреден хляб, наподобяващ пита и украсен с оплетени елементи. Върху него са се оформяли пет места, отредени за червените великденски яйца. Те са се поставяли в четирите края и в центъра на хляба.
Нови дрехи
По традиция на Великден всички обличат нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.
Огънят
Огънят от църквата е свещен, тъй като е донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина.
Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него, като запали своята свещичка от тази на свещеника.
Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което отново се прави за здраве и щастие на цялото семейство.
Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ и отправя молитва към Господ да пази дома.
Накрая се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там.
Агнешкото и заекът
Агнешкото също е един от важните компоненти на празничните обичай, защото Иисус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението.
Великденският заек се споменава за първи път през 1678 година. Присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на луната, а както стана ясно, първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово.
Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.
