Разпети петък е най-скръбният ден за християните

Разпети петък е най-скръбният ден за християните - Zashtoto

Велики петък (Разпети петък) от Страстната седмица е днес. Това е най-скръбният ден за християните. В него си припомняме страданията, съденето, разпъването на кръста, смъртта и погребението на Иисус Христос.

Праведникът е осъден беззаконно и Невинният е разпънат на кръст като злодей. Създателят на света и живота е лишен от право да живее.

Даващият живот на всички е погребан като смъртен.

Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години.

Те били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото независимо от Неговите уверения си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.

В молитвите и песнопенията на Църквата днес тези мисли преобладават. Стотици църковни поети и песнописци са възпели от душа и сърце човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Иисус Христос.

В един от най-хубавите текстове за днес се казва: „Йосиф и Никодим Те свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол – Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в съчувствен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш, обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра.

Сега виждаме мъртъв Тебе, Който заради нас доброволно прие смърт! Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница?“.

Църковните поети не пропускат да намекнат и за очакваната победа на живота над смъртта, защото възкресението на Христос премахнало отчаянието и донесло надежда на всички.

Смъртта Му на кръста не била плод на нещастни обстоятелства, а доброволна себежертва на Изкупителя за греховете на света. След тридневен престой в гроба Христос надвил смъртта и възкръснал с преобразеното Си тяло.

Разпнатият на този ден Иисус Христос се превръща в изкупителна жертва за греховете на човечеството. В петия ден от Страстната седмица Божият син е обвинен, че се е нарекъл цар юдейски и че е подготвял бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Предаден е на съд на римския легат Пилат Понтийски.

Пилат смята обвиненията за неверни и предлага да освободи Христос, но тълпата, която се е събрала пред двореца му, крещи: „Разпни го, разпни го“.

Това е същата тази тълпа, която само няколко дни по-рано скандира „Осана, Осана“, когато Христос влиза в Йерусалим. Пилат си измива ръцете, като казва, че не намира вина у тоя човек и предава Христос на войниците. Те решават да се подиграят с него и Му слагат трънен венец вместо корона, тръгвайки с него към Голгота.

Към лобното си място Иисус върви с изранени нозе и обляно в кръв лице. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си я хвърля върху керемидите на оградата, покрай която преминават.

Така се появяват и първите неръкотворни образи на Спасителя – „Свети Убрус“ (Светото покривало за глава) и „Светата Тигла“ (от латинското тегула – керемида).

На хълма Голгота Иисус е прикован към кръста и разпнат между двама престъпници. След това той е погребан в каменен саркофаг, поставен в пещера, пред която стои стража.

На Разпети петък в храмовете се извършва опело. Вярващите ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос.

На този ден великденският пост е особено строг, като църквата повелява да не се яде нищо и да се пие само вода.

През деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата Плащаница, посветена на погребението на Спасителя.

Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.

По време на богослужението, от олтара се понася Плащаницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя.

След като Плащаницата се изнесе на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста.

На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато и да е работа. Народното поверие гласи, че който работи, ще бъде застигнат от непреодолими злини и трудности.

Хората казват, че „На този ден и птичка гнездо не вие“. Строго са забранени песните и веселбите.

Ходи се на църква през деня и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.

Заради строгия пост от едно време Разпети петък се нарича още Сух петък, тъй като възрастните жени от селото са постили до вечерта. Оттогава до днес народните поверия за Разпети петък не само не намаляват, но и се добавят нови.

Минава се под масата в църквата

Масата, която е поставена в средата на храма, символизира Христовия гроб. В храмовете се извършва богослужение, което се нарича Царски часове, и не се отслужва Света литургия. Изнася се плащаницата, която символизира плата, в който е било увито тялото на Христос.

Всички миряни се покланят пред плащаницата, евангелието и кръста, за да съпреживеят смъртта на Исус Христос.

Поклонението пред нея продължава до последните минути преди Възкресение в събота вечер.

Глиненият съд

Поверие гласи, че на Разпети петък всеки трябва да се прибере с глинен съд. Възрастните хората разказват, че това е тръгнало от отколешна традиция, защото грънчарите цяла зима правят много керамични съдове, които напролет реализират.

Тази традиция всъщност помага на всички занаятчии, доказвайки, че са почитани.

Никаква работа

Не трябва да се работи в този ден. Бабите казват, че каквото и да правите на Разпети петък, няма да се получи.

Гони се злото

На разсъмване къщата се опушва с тамян, обгражда се три пъти, за да не се приближават лошите духове.

Времето е показателно за реколтата

Ако вали на Разпети петък, ще бъде добра година. Ако обаче е сухо, годината няма да е много плодородна.

За здраве има адет

Ако три пъти си поставите главата под студена вода, ще бъдете здрави през цялата година. Не се пекат торти, хляб или нещо друго на Разпети петък, от страх да не изгорят ръцете на Божията майка.

Не се докосва игла

На Разпети петък жените не шият, за да не ослепеят. Освен това те не тъкат, не перат, за да не се случат нещастия.

Не се боядисват яйца

Традициите повеляват, че не е добре да се боядисват яйца на Разпети петък. Ако не сте направили това на Велики четвъртък, можете да боядисате яйцата само в събота. Според суеверие от миналото, на този ден яйцата става кървави.

Не се ходи в бръснарницата

Най-суеверните избягват да се подстригват на Разпети петък, защото се казва, че някой от семейството им ще умре. Все повече обаче се налага обратната традиция. Ако се отиде при бръснар, хората смятат, че ще бъдат в безопасност от определени заболявания. Твърди се още, че ако се подстрижеш на Велики Петък, няма да имаш грижи през годината и няма те боли глава.

Не се сее

Твърди се, че всички земеделски стопани трябва да се приберат вкъщи. Полевите работи трябва да се избягват на Разпети петък, защото всичко, което се засява, не дава плод.

Не се колят животни

Агнетата за Великден трябва да се заколят преди петък. В противен случай душата на животното ще ви мъчи.

Без коприва и оцет

На този ден нито се яде коприва, нито се докосва оцет. Поверието е, че така ще се разгневи Спасителят, който е бил бит с коприва. Оцетът е забранен, защото устните на Исус са били напоени с оцет, когато той е поискал вода.

Без купони

Веселието, песните и забавата са строго забранени в деня на голямата скръб. Нарушаването им донася нещастие за всички грешници. Затова хората казват, че на този ден „Птици не пеят и птичка гнездо не вие“ .

Яйце за църквата

Тези, които са боядисали яйцата в четвъртък, задължително носят по едно, когато влизат в църквата на Разпети петък, заедно със стръкче здравец. Те се остават на масата пред разпятието като израз на уважение и преклонение пред саможертвата на Христос.

Чаршафи не се сменят

Не само не се пере през деня, но и чаршафите не бива да се сменят. Народното поверие гласи, че ако това се направи, сънят става неспокоен и идват кошмарите.

Нови дрехи

На този ден не се вадят дрехи. Те се слагат за Великден. Ходи се в църквата с нови дрехи, за късмет и успехи.

Червеното яйце

На Разпети петък всеки си нарочва яйцето, което ще вземе от купата на Великден. Всеизвестно е, че първото боядисано яйце трябва да е червено. То се поставя пред иконата в дома и след една година на Велики четвъртък се изнася в двора и се счупва. Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година.

С Разпети петък приключва и Страстната седмица. Следващите дни са посветени на възкресението на Иисус Христос и радостта на всички вярващи. Великден е един от големите църковни празници, отбелязван с празнични църковни литургии.