Правителство след изборите на 2 април – по-скоро невъзможно

избори гласуване

Не са големи шансовете за правителство и след изборите на 2 април. Това смятат политолозите проф. Румяна Коларова и Димитър Ганев от „Тренд“.

Най-важно е да видим каква ще бъде структурата на представителството в следващото Народно събрание, което в момента все пак е твърде рано да прогнозираме, но ако се запази това категорично и радикално противопоставяне на блока, който се опитват да скрепят предизборно „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, шансовете да се състави правителство са доста малки. Това каза в интервю за БГНЕС политологът проф. Коларова.

По думите ѝ всички въпроси, свързани с избирателната активност, към момента са неуместни, тъй като все пак ни делят два месеца от предсрочните парламентарни избори.

Проф. Коларова коментира, че очаква БСП да привлече обратно част от електората си, който беше отлят към „Възраждане“ и евентуално към ПП. „Дали това ще се случи, е рано да твърдим и да спекулираме, но така или иначе си мисля, че „Възраждане“ предизборно едва ли имат много бляскава перспектива“, посочи тя.

А що се отнася до „Има такъв народ“, политологът е на мнение, че в политиката късметът обикновено веднъж каца на рамото на такива формации. „С предишния референдум те определено задвижиха един механизъм, който им даде фундамент“, добави проф. Коларова и обясни, че сега мнозинството от техните избиратели гледат на ИТН като на интересна кауза, която обаче няма място в парламента. „Защо няма място в парламента? Защото хората гласуват за парламент с желанието да бъдат управлявани, с желанието да се формира правителство, от сега е ясно, че ИТН няма с кого да формира правителство. Така, че от тази гледна точка те са аутсайдери и всички следващи избори ги правят все повече и повече аутсайдери“, отбеляза тя.

Политологът подчерта, че ИТН са имали някаква надежда, че с разобличаването на ПП ще получат бонус, но това обикновено не се случва, защото тогава, когато има конфликт между бивши коалиционни партньори, губят и двете страни. Тя е категорична, че колкото повече се доближаваме до местните избори, толкова по-малко вероятно е да се формира коалиция, например между ГЕРБ и БСП. „Защото е ясно, че на местно ниво ГЕРБ и БСП са много силна конкуренция. Дори си мисля, че твърде малко вероятно е и при временно преходно правителство те да се договорят. Същото е, разбира се, и с ДПС. А що се отнася до ПП и ДБ, там ситуацията е ясно – те ще действат с оглед на местните избори, което означава, че няма да искат да правят коалиция с ГЕРБ“, коментира още политологът.

„За мен най-големият въпрос, когато мислим за резултатите, е свързан с това намерение те да направят коалиция, защото ако те направят коалиция и са първа политическа сила, е пределно ясно, че те няма да искат да направят кабинет. А ако като първа политическа сила не направят кабинет, ги чака съдбата на ИТН“, посочи проф. Коларова, като заяви, че ако не станат първа политическа сила, това ще бъде пагубно за ПП. Според нея от стратегическа гледна точка щеше да бъде, ако ПП и ДБ се бяха обединили предизборно през есента на 2021 г. или през есента на 2022 г. Сега, по думите ѝ, ПП не просто ще загубят електорат, а вече са загубили, и именно това е причината да се обединяват с ДБ.

”Политическото уравнение е следното – ако има редовен кабинет и мнозинство, той трябва да включва ”Възраждане”, ДПС, ГЕРБ, без тях няма да може да се състави. Това заяви по БНТ политологът Димитър Ганев.

Според Димитър Ганев трябва да бъдат попитани лидерите на ДБ и ПП с кого биха подписали коалиционно споразумение, но нито един лидер няма отговор. Той каза, че предстоящата кампания ще е „силно конфронтационна“. Остава план Б – ГЕРБ, БСП и ДПС.

Димитър Ганев допълни: „Въпросът е защо досега не го направиха и защо ще го правят в следващото Народно събрание – пита Ганев. – При БСП ситуацията е тежка, проблемът ще е за ГЕРБ, защото това ще е непопулярна коалиция и по този начин ще подари местните избори на ПП и ДБ, а да вкорениш основния си опонент в местната власт… Това е компонент, който ще те крепи, там има пари, интереси, обществени поръчки, всичко това прави жизнени местните структури. Това вкореняване ще превърне ПП и ДБ в устойчиви субекти. Защо ГЕРБ да го прави?“

Според Ганев, ако ще се върви към такова решение, то ще е след местните избори, когато партиите ще имат по-голяма готовност да платят висока политическа цена. Политологът е убеден, че умората от честите избори и задълбочаването на политическата криза ще направи „по-чуваеми“ идеите за смяната на системата.