Днес, в третия ден на Рождество Христово, православната църква почита свети първомъченик и архидякон Стефан – първият християнин, приел мъченическа смърт в името на Христос. Убит е с камъни през 37-ма година.
В народната традиция Стефановден е последният празник през годината, който „затваря“ коледния цикъл. Имен ден празнуват над 243 000 българи.
Свети Стефан е бил ръководител на дяконите, избрани от апостолите да се грижат за разрастващата се християнска общност в Йерусалим след Петдесетница, когато била основана Църквата.
Защитавал вярата си в спор с еврейските първенци. Извлекли го извън града и го убили с камъни. Последните му думи били: „Господи, не им зачитай този грях“.
На Стефановден се приготвят месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.
На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.
Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
В превод от старогръцки името Стефан означава „венец“.
Имен ден празнуват днес Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.
