Ако държавата не озапти разходите си, ще се стигне до гръцки сценарий. Това каза председателят на АИКБ Васил Велев в интервю за Dir.bg.

„Това ще доведе до гръцки сценарий и фалит на страната. В такава ситуация ще сме, че няма да има пари, за да се посрещнат разходите. В момента държавата взима заеми, за да плаща пенсии. Взимаме заеми, за да раздаваме социални помощи на всички, а не таргетирано на най-нуждаещите се. И то защото всички са гласоподаватели, а политическите сили, гледайки към избори, взимат такива популистки решения и щедро пилеят чужди пари. Пари, които не са техни и които не са спечелени“, коментира Велев.

Според него, ако сега не може да се направи правителство, е важно служебното правителство да удължи сегашният бюджет.

„При всички случаи този Парламент трябва да приеме подготвените изменения и допълнения на закони във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост. Голяма част от промените са готови и по тях има консенсус. Но това в светлината на останалите проблеми е малко или много по-скоро рутинна задача. Непременно новото Народно събрание, на най-преден план, трябва да работи за въвеждането на европейския регламент за справяне с високите цени на енергията. От началото на октомври Съветът на Европа прие такъв регламент и въпреки че този нормативен акт действа директно, без нужда от имплементиране в законодателството ни, този регламент има много допуски и неопределености. А те трябва да бъдат въведени в действие с местен нормативен акт. Това означава промени в закони у нас. Тук говоря за облагането на свръхпечалбите в частния сектор – те не могат с постановление на Министерски съвет да се обложат, а трябва да е на база на закон“, казва още той.

Според Велев програмата за компенсиране на свръхвисоките цени няма алтернатива.

„Тези откровени глупости, че бизнесът трябвало да свикне с високите цени и да се адаптира, виждате че не намират основание и в законодателството на Европейския съюз. Регламентът не е за приспособяване към свръхвисоките цени, а е за справяне с тях. Глупавите призиви за адаптиране, за приспособяване към такива цени означава бизнесът да напусне Европейския съюз. Защото ако остане тук, е обречен, особено базовата, енергоинтензивна индустрия – тя просто няма как да се конкурира на световните пазари, с другите континенти, където цените на енергията са в пъти по-ниски. А те съставляват голяма част от себестойността на произвежданите продукти. Така че именно този проблем според нас трябва да е първостепенна задача на парламента“, коментира още Велев.