СНИМКА: Булфото
Днес празнуват военните пилоти. В Деня на военновъздушни сили Музеят на авиацията край Крумово отваря врати с вход свободен. Всеки, който желае, ще може да разгледа експозицията и специално подготвената изложба, отбелязва БНТ.
Посетителите ще могат да разгледат подготвената специално за празника фотодокументална изложба „Пионерите“. Тя представя историята на първите „хвърчащи“ хора, посветили живота си на зараждащата се българска бойна авиация. От 11.00 и от 14.00 часа са предвидени безплатни музейни турове във вътрешната и външната експозиция.
В атракцията „Експонатите оживяват“ посетителите ще могат да влязат в кабината на вертолет Ми-24 и да проследят прожекция на тематично подбрани филми в салона на самолет Ан-24.
16 октомври 1912 г. се счита за бойното кръщение на младата българска военна авиация. На тази дата е извършен първият боен полет в историята на нашата авиация.
Двама млади български пилоти летят над Одринската крепост и хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Това е и първият боен полет в Европа.
Освен разузнаване на силите на противника е осъществено и първото над стария континент бомбардиране от въздуха в истинска фронтова обстановка.
Първият полет с цел бомбардировка е извършен от поручиците Радул Миков и Продан Таракчиев. Те летят на самолет „Албатрос“, произведен в Германия. При полета са взети две бомби, които са привързани по импровизиран начин в кошове, прикрепени отстрани така, че да бъдат използвани от въздуха.
Времето е било слънчево. Пилотите се насочват към гарата, защото там могат да нанесат най-сериозни щети на турците. Бомбите са пуснати от Продан Таракчиев. След изпълнението на задачата, „Албатросът“ и двамата герои се приземяват благополучно в Свиленград.
Тази бомбардировка не е като по-късните по време на двете световни войни, но има огромен психологически ефект. Турците за пръв път виждат нещо, което ги връхлита от въздуха и избухва голяма паника сред одринския гарнизон.
Новината за бомбардировката става световна и ни прославя в целия модерен свят. По това време към Щаба на действащата българска армия има много чуждестранни журналисти – от 27 държави, сред тях е дори и Лев Троцки, считан за основния организатор и създател по-късно на Червената армия.
Доказано е, че самолетът може да бъде използван и като нападателно бойно средство. Днес гарата Караагач е реставрирана и е посещавана от много туристи, включително българи.
В навечерието на Балканските войни /1912-1913 г./ България разполага не само с военно-въздушни сили, но и с обучени пилоти.
Общият брой на самолетите е 21, които в хода на бойните действия те нарастват до 35.
За разлика от България, Османската империя има само самолети – 20 на брой, но не и бойни пилоти. Някои от тях в хода на стремителното българско настъпление към Цариград попадат в български ръце. Така се случва с двата пленени край Лозенград „Харлан“.
Наличието на авиация говори за големия културен и просветен напредък на българите по онова време, които за по-малко от 35 години след освобождението си стават водещата нация в региона на Югоизточна Европа.
Този най-съвременен род войски е също така свидетелство за това, че през този период българските офицери и генерали са представители на военната интелигенция, имаща огромни заслуги за модернизацията на страната ни.