Опитвайки се да подражават на опонентите на беларуския автократ Лукашенко, руските дисиденти започват да формират свои собствени групи за въоръжени съпротива, някои от които се бият в Украйна, съобщава пратеникът на в. „Ел Мундо“ в Киев Хавиер Еспиноса.
Присъствието на руското опозиционно знаме – синьо-белият флаг – е вездесъщ образ в малките студиа на канала „Утро февраля“ („Февруарско утро“).
„Ние премахнахме червената ивица (присъстваща на официалните знамена), която символизира кръв“, казва Алексей Барановски.
Някой е щамповал лозунги като „Революция“ по стените на съоръженията и плакат, който копира друг емблематичен от съветската епоха, призовавайки за разкриване на шпиони.
Водещата Олга Волкона е ангажирана с интервюта с няколко експерти, които анализират обявяването на руската мобилизация, продиктувана от президента Владимир Путин.
Барановски е откровен. „Февруарско утро“ не е информационен канал, казва той. Това е пропаганден придатък на нова опозиционна фракция, която реши да „свали Путин с оръжие“.
„Нашите журналисти са информационни партизани. Нашите кореспонденти в Русия се крият“, казва 41-годишният руски адвокат, базиран в украинската столица от 2013 г.
Израснали в система, в която изобличенията и репресиите бяха постоянни, срещите с руски опоненти в Украйна винаги са заобиколени от тайна.
48-годишният Макс се съгласява да говори само с условието да не разкрива фамилното си име и под зоркия поглед на друг човек, който не иска да се представя, но се намесва, за да постави граници в разговора в най-добрия стил на службите за сигурност, които доминират в региона дълго време, десетилетия.

48-годишният руснак се появява на нощната среща, облечен в униформата на Легион „Свобода на Русия“ (Легион „Свобода России“) – в камуфлажен цвят, украсена на рамото със същия синьо-бял флаг и юмрук.
Макс е един от малкото членове, свързани с тази паравоенна група, които се съгласяват да покажат лицата си. В малкото публични изяви на групата членовете й обикновено се появяват с черни качулки.
Родом от Кавказ, с диплома по педагогика и инструктор по физическо възпитание, Макс разказва, че е пристигнал нелегално в Украйна преди три месеца.
„Руското общество е като голям куп тротил. То се нуждае от детонатор, за да избухне, а ние искаме да бъдем този детонатор“, обяснява той.
Барановски и Макс са част от зараждаща се групировка от руски опозиционери, която възнамерява да подражава на противниците на беларуския автократ Александър Лукашенко, сформирали свои въоръжени отряди в Украйна с крайната цел да свалят от власт съюзника на Путин.
„Ние се стремим към същото. Нашата цел е не само да освободим Украйна, но и да сложим край на Путин и неговата система“, добавя паравоенният.
Представлявани са и от бившия депутат в руския парламент Иля Пономарьов. Този политик се присъедини към дългата плеяда от имена, които твърдят, че представляват онези, които не споделят идеологията на Путин, заедно с герои, по-известни на западната публика, като бившия шахматист Гари Каспаров, хвърленият в затвора Алексей Навални, бившият премиер Михаил Касянов или олигархът Михаил Ходорковски.
Много от тях наскоро участваха в така наречения конгрес на Свободна Русия, който се проведе в Литва, извадил отново на показ разединението сред един конгломерат, който далеч не разполага с капацитета да изведе на улиците десетки хиляди хора да протестират, както в много руски градове в края на 2011 и 2012 г.
Поддръжниците на Навални отсъстваха от събитието, докато Каспаров и Пономарьов се включиха във взаимни обвинения, в които първият обвини бившия парламентарист, че е „клоун“, а вторият избра да организира собствена публична изява в Ирпен (Украйна), придружен от войници от руския легион.
Олексий Арестович, един от съветниците на украинския президент, посочи през юни, че тази въоръжена група се състои от „няколкостотин“ мъже.
Формацията обикновено разпространява видеозаписи от обучението на членовете си в Telegram и през юни обяви присъединяването в редиците му на Игор Волобуев, който беше вицепрезидент на руската „Газпромбанк“ и който избяга от Москва през април.
„Те (Каспаров) говорят, а ние се бием. Те казват: „спрете войната“. Ние казваме: „войната трябва да бъде спечелена“. Путин разбира само езика на силата и затова трябва да го унищожим с оръжия“, казва самият Пономарьов в разговор по интернет.
Известен с това, че е единственият руски депутат, гласувал против анексирането на украинския Крим през 2014 г., Пономарьов пое представителството не само на Легион „Свобода на Русия“ и канала „Февруарско утро“, но и на неизвестната група, която си приписа убийството на 20 август на Даря Дугина, дъщерята на идеолога на Кремъл Александър Дугин: Националната републиканска армия (НРА).
НРА се възползва от това убийство – критикувано от други опозиционери – за да разпространи изявление в социалните мрежи, обявявайки намерението си да „свали“ и „унищожи“ Путин и цялата му кохорта, като същевременно прикани руските войници да се присъединят към техните „редици“ и „да издигнат синьо-бялото знаме на нова Русия, а не опозорения от сегашния президент трикольор.“
Според Пономарьов митингът в Ирпен е организиран, за да се установи публично сътрудничество между Руския легион и активисти на НРА. „Преди няколко месеца бойци от НРА се свързаха с мен и ми казаха, че готвят нещо голямо.
Малко преди убийството ми казаха да следя новините и след това ми изпратиха снимки от случилото се. Не е грешка. Даря беше толкова виновна, колкото и баща й. Единствената грешка бе, че не бяха убити и двамата“, казва той.
Москва приписа тази атака на украинските тайни служби и дори, подозрително бързо, идентифицира предполагаема агентка, участвала в атаката. Киев отхвърли подобно обвинение.
Засега няма доказателства, които да потвърдят съществуването на НРА, въпреки че самите руски власти признаха умножаването на актове на саботаж срещу различни бюра за набиране на доброволци и жп линии през последните месеци, тактика, копирана от опозицията в Беларус.
Отговорността за няколко от тези деяния е поета от друга малка група, Анархо-комунистическата бойна организация, която също поддържа активно присъствие в социалните мрежи.
И Пономарьов, и Макс се идентифицират с това политическо кредо, въпреки че признават, че Легионът си сътрудничи с наследниците на крайнодесните руски доброволци, които се сражаваха в украинските редици през 2014 г., и които наброяваха няколко хиляди, според оценката на „мозъчния тръст“ Център Суфан.
„Руската опозиция е разделена между либералите като Каспаров, националистите (така той определя бойците с неонацистка идеология) и нас, които сме радикални леви.
Засега споделяме една и съща цел: да довършим Путин. Когато победим, очевидно е, че всеки ще върви по своя път“, казва Пономарьов.
От получаването на независимостта си Украйна е едно от любимите убежища на руските дисиденти. Ето защо това беше най-очевидната дестинация, избрана от известния руски журналист Евгений Кисельов, когато идването на власт на Путин сложи край на кариерата му в тази страна.
Кисельов стана една от най-популярните личности в Русия през 90-те години, когато водеше шоу в стила на американското „60 минути“. Путин сложи край на тези демократични капризи и водещият трябваше да отиде в изгнание в Киев от 2008 г.
Неговото мнение за опозицията срещу Путин обаче далеч не я поставя на същото ниво като беларуските им колеги. „Това е истински хаос. Срам ме е да го призная“, казва той.
