Руската икономика навлиза в криза, която ще бъде „значително по-дълбока“ по мащаб от всичко, което страната е преживяла от края на 90-те години на миналия век: БВП и индустрията ще загубят 10%, а бедността ще скочи до нива, невиждани от първите години след разпадането на СССР.
Такава прогноза даде в интервю за Business Online академикът от Руската академия на науките, доктор по икономика и бивш икономически съветник на първия президент на СССР Михаил Горбачов – Абел Агенбегян.
Той е считан за един от водещите и най-уважавани съветски и руски икономисти, освен другите му почетни титли, Абел Агенбегян е и чуждестранен член на Българската академия на науките (БАН) и на Академията на науките на Унгария, а също член-кореспондент на Британската академия.
Според 93-годишния Аганбегян, който започна кариерата си в съветския министерски съвет още при Никита Хрушчов, до средата на 2023 г. икономическият спад в Русия ще бъде три пъти по-голям от „провала“ от 2014-2016 г. и двойно по-голям от последиците от дефолта през 1998 г.
Безработицата, включително скритата безработица, ще се удвои, а хората, които вече са обеднели с 10% след анексирането на Крим и първата вълна от санкции, „ще трябва да живеят в строги икономии няколко години“, прогнозира Аганбегян.
Сега 18% от руските граждани „живеят на мизерно ниво“, заявява той: техните доходи не достигат жизнения минимум, определен от правителството от 13 919 рубли на месец (равни на около 233 евро).
„Това са хора, които мислят какво да си купят за ядене. Те не могат да отидат в обикновена „Пятьорочка“ (верига евтини магазини) и да платят за нещо, което харесват. Те трябва да избират храната си, защото не могат да си позволят да ядат месо всеки ден”, каза Аганбегян.
Според него броят на тези хора ще нарасне над един и половина пъти: когато кризата достигне своя максимум през третото или четвъртото тримесечие, 25-30% от населението, или 43 милиона души, може да се окажат в зоната на бедност.
„Основната задача на страната е възможно най-скоро да възстанови, а след това и да повиши благосъстоянието на хората и преди всичко техните доходи и потребление“, изтъкна Аганбегян.
Експертите предлагат повишаване на минималната заплата от 13 000 (217 евро) на 30 хиляди рубли (502 евро), увеличаване на средната пенсия от 16 000 (268 евро) на 30 хиляди, утрояване на обезщетението за безработица, което, единствено в Русия от страните в света, е под жизнения минимум, изброява икономистът.
Ще са необходими 15 трилиона рубли (над 250 милиарда евро), за да се увеличат реалните доходи с 20%, но държавата няма такива пари, продължава Аганбегян: бюджетът губи приходи от нефт и газ и приходи от секторите извън бизнеса с енергийни суровини, тъй като санкциите отрязват руските доставчици от пазарите, а икономиката ускорява своя спад.
През юли, според Министерството на финансите, приходите от петрол и газ на федералната хазна са намалели с 26%, събираемостта на ДДС – с 40%, приходите от митниците са паднали почти двойно.
Бюджетният дефицит възлиза на една трета от бюджета. И това е само началото, предупреждава Аганбегян.
„Понасяме големи загуби от данъци и такси от началото на 2022 г., но ще загубим особено много през 2023 г. поради значително намаляване на износа на нефт, газ и въглища. А също и метали. Това са основните групи стоки, които осигуряват приходи в бюджета“, припомни академикът.
