El Mundo: Как и къде Путин нанася най-големите невидими щети на Франция

Макрон Путин Туитър

Разривът с Русия има икономическо въздействие върху Франция, но и друго, по-малко видимо: Москва възнамерява да спечели влияние с цената на изместването на Париж от бившите му колонии, като в допълнение насърчава екстремистките партии във Франция, посочва в анализ за испанския в. „Ел Мундо“ Ракел Виляесиха, който Zashtotо.com публикува без съкращения.

През март миналата година, в началото на кампанията за президентските избори във Франция, се видяха две снимки, които добре илюстрират, всяка по свой начин, влиянието на Русия в страната.

Докато в Москва кандидатът за преизбиране Еманюел Макрон се срещна с Владимир Путин, за да окаже дипломатически натиск, всеки в единия край на една километрична маса, във Франция неговият основен съперник Марин льо Пен унищожи хиляди предизборни брошури, в които той фигурира на снимка с руския президент, сега персона нон грата, но с когото винаги е предполагано, че са в хармония.

Руското влияние във Франция надхвърля енергийната зависимост, която е по-малка, отколкото в други страни, преди всичко защото засяга и политиката: дълго време Владимир Путин подхранваше крайнодесните партии в страната и те се вдъхновяваха от него за своите кампании. Партията на Марин льо Пен получи финансиране от руски банки и подкрепи анексирането на Крим.

От другата крайност лидерът на радикалната левица Жан Люк Меланшон също похвали политиката на Русия.

Москва подхранва екстремизма във Франция от години и сега, след нахлуването в Украйна, всички се опитаха да предадат друг нюанс на изказванията си и да премахнат всякакви подозрения.

Икономически Франция има необходимост от Русия – относителна. Реалността е, че енергийната зависимост тревожи, а в търговската сфера има стратегически съюзи и значително присъствие на френски компании в страната.

Франция всъщност е най-големият чуждестранен работодател в Русия със 160 000 служители и работници. Големите луксозни компании, както и много от хранителния и автомобилния сектор, имат интересен, но не определящ пазар на руска територия.

ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА

Франция, както и останалите европейски страни, се нуждае от руски газ и войната я принуди да се изправи пред проблеми, които досега бяха второстепенни. Тя придобива от Москва около 24% от природния газ, който консумира. В Европа тя е една от най-малко зависимите страни, благодарение на факта, че винаги е поемала силен ангажимент към ядрената енергия.

Франция има 56 ядрени реактора, но в момента около тридесет от тях не работят. Някои спряха в началото на годината поради технически проблеми и вероятно няма да могат да заработят до есента. Много други са в процес на поддръжка.

Това е пречка в този опит за самозадоволяване, което създава сценарий на несигурност по отношение на доставките на електроенергия тази зима. Всъщност Франция доставя част от енергийните си нужди с производството на електроенергия от Испания.

Именно защото Франция разполага със своята ядрена сила в енергетиката, за да снабдява и съседни страни, тя се противопоставя на изграждането на Midcat, газопровод, който трябваше да свърже Испания със Северна Европа през Пиренеите, минавайки през френска територия.

Въпреки че това е залог, одобрен от Германия, Париж твърди, че проектът не е печеливш и ще отнеме твърде много време. И освен това е против френските интереси.

Според Министерството на икономиката продуктите на добивната промишленост (петрол, природен газ…) и рафинираните продукти представляват повече от 77% от френския внос. Повечето от тези покупки се дължат на петрола.

Преди няколко седмици беше одобрена енергоспестяваща програма, с която отоплението на помещенията ще се регулира при температура под 19 градуса.

В случай на наличие на климатик, това ще стане, когато вътрешната температура надвиши 26 градуса. Във Франция помещенията обикновено нямат климатична система.

Освен това правителството преговаря със секторите за прокарване на спешен законопроект за ускоряване на възобновяемите енергийни източници, който има за цел да удвои френското производство на такава енергия. Той „отговаря на неотложността на постигането на нашите цели за подобряване на енергийната независимост на страната“.

ТЪРГОВИЯ

Енергийната зависимост е един от проблемите на правителството след избухването на войната, въпреки че нито една от връзките с Русия не е решаваща.

В търговско отношение Франция има важна, но не ключова връзка (с Руската федерация): тя е нейният шести доставчик с 3,5% от пазара. Отношенията между двете страни вече са отслабени след анексирането на Крим и налагането на санкции на Русия.

Франция изнася основно транспортно оборудване, химически продукти, и парфюми и козметика – последните представляват 21% от целия обмен с Русия, според френското министерство на икономиката.

По-малко от 7 милиарда евро се изнасят годишно, едва 1% от целия френски износ, както припомни министърът на икономиката Брюно Льо Мер в Сената веднага след избухването на войната.

Следователно Русия е търговски съюзник с много относително значение. На нейна територия има повече от 500 дъщерни дружества на френски компании, 35 от които принадлежат към индекса CAC 40 (основният индекс на френския фондов пазар – бел. Ред.).

Основно са от сектора на хранително-вкусовата промишленост, дистрибуцията, финансите, енергетиката, автомобилния и хотелиерския сектор…

Вериги като Decathlon затвориха магазините си в страната малко след нахлуването в Украйна, докато компании като Auchan и Danone избраха да останат, твърдейки, че носели отговорност към руското население, тъй като произвеждат хранителни продукти.

Групата Auchan, например, има повече от 200 магазина в Русия, техният оборот е близо 10% от общия на групировката.

Освен това голяма част от износа е обект на ембаргото, наложено в Европа след инвазията. Луксозният сектор е един от най-засегнатите: компании като Louis Vuitton или L’Óreal намират сред руския елит важен сегмент от пазарното си присъствие, въпреки че и в този случай той не е определящ.


ВЛИЯНИЕ В АФРИКА

В действителност, това, което нанася най-много щети на Париж, е това, което не се вижда или априори не е количествено изразено от икономическа гледна точка.

По същия начин, по който влияе на френската национална политика, Русия печели влияние за сметка на Франция в Африка, където тежестта на Москва нараства.

Париж губи позиции в бившите си колонии, където винаги е имал търговско и икономическо надмощие. Миналия юли Еманюел Макрон посети няколко африкански държави, за да защити френските стратегически зони, но преди всичко да спре руската офанзива на тази територия.

Влиянието на Путин нараства в ключови за Франция страни, като Мали и Централноафриканската република, където Париж губи предишната си тежест. На тези територии Русия се предлага като съюзник за гарантиране на сигурността и в борбата срещу тероризма.

Много показателен е фактът, че Франция трябваше да изтегли войските за борба с джихадизма, които имаше в Мали, защото след последния преврат в страната Русия успя да накара новото правителство да ги изгони. Това бе много унизителен жест за власт, която винаги е претендирала да бди и да гарантира стабилността в тази зона.

Други съюзнически на Франция страни, като Камерун или Сенегал, флиртуваха с Москва през последните години, подписвайки това, което те наричат ​​„рутинни споразумения“ с Путин, на които в Елисейския дворец гледат с нарастващо подозрение.

За Франция голямата заплаха от Русия не е газът или празнината, която този пазар може да остави в нейните компании: тя е далеч по-потайна.