Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ.
Българската православна църква и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват празника на 15 август (нов стил), а поместните (автокефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар – на 28 август.
Успението на света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане “вместилище на Невместимия”, както я възпява църковният химн.
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.
Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф.
Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември).
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: “в успението си ти не остави света, Богородице”. Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, “по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите” (от песента “Честнейшую”), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала “стълба към небето”.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
На 15 август имен ден празнуват всички, които носят името Мария, Марийка, Мара, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Свето Успение Богородично, 15 август, е и празник на Варна, морската столица на България.
На 15 август се отбелязва и Денят на спасението, в който се отдава почит към паметта на всички лекари, медицински сестри, доброволци и граждани, загинали при спасяването на човешки живот.
В България денят на спасението се отбелязва от 2005 г. и като знак на почит към паметта на д-р Стефан Черкезов, който на 15 август 1963 година спасява 47 пътници в горящ автобус и по-късно умира от раните си.
