Михаил Зигар: Ужасите в Русия стават през август – какво ли готви Путин сега?

Михаил Зигар: Ужасите в Русия стават през август – какво ли готви Путин сега? - Zashtoto

СНИМКИ: Twitter

Списъкът с руски истории на ужасите за месец август е безкраен. И наблюдателите знаят: Путин удря, когато никой не го очаква. И така, какво ли планира сега, пита се в коментарната си колонка в германския Der Spiegel руският журналист в изгнание Михаил Зигар.

Роден през 1981 г., от 2010 г. до 2015 г. Зигар е главен редактор на независимия руски телевизионен канал „Дождь“. През 2015 г. публикува бестселъра „Ендшпил – Метаморфозите на Владимир Путин“. След руската атака срещу Украйна той стартира онлайн петиция срещу войната и малко след това напусна родината си, като в момента живее в Берлин.

Михаил Зигар: Ужасите в Русия стават през август – какво ли готви Путин сега? - Zashtoto
Михаил Зигар

Август е пред нас – съдбоносен месец за руската политика. Най-лошите събития в Русия обикновено се случват през август.

По правило руските журналисти с чувство за отговорност не ходят на почивка през август, защото със сигурност има много работа. Обикновено обаче очакването на августовските кризи е страх от неизвестното, но сега всичко е много ясно.

Основната тема на разговор между анализатори в Москва и опозиционери, заточени в Европа, е една и съща: нов кръг от война, нов удар, нова ескалация.

Списъкът с истории на ужасите през месец август е безкраен; те на практика определят нашата съвременна руска история: на 19 август 1991 г. имаше държавен преврат в Съветския съюз, група служители се опитаха да свалят Михаил Горбачов, като го затвориха в дача в Крим и наложиха военно положение.

За щастие техният преврат продължи само три дни – и това е може би единственият августовски преврат с щастлив край.

През август 1998 г. руското правителство изпадна в неплатежоспособност и с това настъпи най-тежката икономическа криза в постсъветска Русия.

През август 1999 г. избухва втората чеченска война. В действителност това беше операция, организирана от Кремъл и олигарха Борис Березовски, за да се създаде претекст за назначаване на нов министър-председател при тежко болния президент Елцин.

Този министър-председател, който беше назначен през август същата година и веднага започна да „пуска терористите в тоалетната“, беше Владимир Путин.

През август 2000 г. подводницата „Курск“ потъна в Баренцово море – първата трагедия в мандата на Путин. Тогава телевизията си позволи да го критикува, че не е прекъснал почивката си заради бедствието.

И така започна краят на руската телевизия: за няколко месеца тя се превърна от смел и независим телевизионен оператор в пропаганден рупор.

През август 2004 г. се подготвяше най-тежката терористична атака в руската история, която започна на 1 септември: ислямистки терористи взеха 1100 души за заложници във физкултурния салон на училище в Беслан. По време на щурма залата се срути, загинаха 334 души, включително над 180 деца.

През август 2008 г. руската армия атакува Грузия. Войната продължи само шест дни, но руските танкове бяха на път да стигнат до грузинската столица Тбилиси.

И август 2014 също беше ужасен. Окупацията на Крим започна през февруари, през юли руските терористи превзеха Донецк, най-големият град в Източна Украйна, а през август Путин изпрати редовни войски в Украйна.

Тогава за първи път стана ясно, че руски войници воюват на украинска територия, въпреки че Путин все още твърдеше, че те са „летовници“, които могат да почиват където си искат – и че никой не ги е пращал в Донбас.

Между другото, това се случи точно в момент, когато имаше реална опасност украинската армия да изтласка терористичните милиции от Донбас; през август 2014 г. украинската армия имаше осезаемо предимство на своя страна, така че Путин пусна своите резерви.

Настоящата война започна през февруари 2022 г., като руските сили почти веднага превзеха големи части от областите Херсон и Запорижие в южната част на Украйна. И ситуацията не се е променила фундаментално оттогава. През първите няколко седмици западни журналисти и политици казаха, че блицкригът на Путин се е провалил и че той е загубил.

Настоящата война започна през февруари 2022 г., като руските сили почти веднага превзеха големи части от областите Херсон и Запорожие в южната част на страната. И ситуацията не се е променила фундаментално оттогава. През първите няколко седмици западни журналисти и политици казаха, че блицкригът на Путин се е провалил и че той е загубил.

Както и през 2014 г., в момента има усещането, че украинската армия е поела инициативата. Украинското общество очаква контранастъпление на своите военни край Херсон.

А руските наблюдатели се притесняват какви резерви може да разположи Путин. Най-често в подобни разговори се чува изразът „тактически ядрен удар“. Повечето от моите източници ми казват, че подобен сценарий е малко вероятен: те очакват удар, но доста неочакван, може би на много различни места.

Напълно в характера на Путин е да започне изненадваща атака.

Той винаги следва подобен тактически модел: ако бъде възприет като слаб, когато е атакуван, той никога не реагира незабавно.

Напротив, той предпочита да спре, да изчака и да се преструва, че няма да дойде отговор. Той позволява на опонентите си да се отпуснат, а на наблюдателите да насочат вниманието си към други теми. И когато никой не го очаква, той удря.

Август е особено подходящ месец за това: когато всички европейци са на почивка, реакциите ще бъдат много по-приглушени.

Запознати с Путин обаче правят други мрачни прогнози. В края на краищата има още една важна дата, която верните слуги на Владимир Путин не бива да пропускат: на 7 октомври той ще навърши 70 години и на рождения му ден трудолюбивите подчинени несъмнено ще искат да му подарят голяма военна победа.

През 1949 г. Москва отбелязва 70-ия рожден ден на Сталин – тържества в Болшой театър, пристигането на Мао Цзедун в Москва, преименуването на градове и улици.

Едно нещо е ясно: през петте месеца на война стратезите на Кремъл така и не измислиха план Б. Първоначално те бяха толкова решени да постигнат бърза победа с незабавното превземане на Киев и установяването на марионетен режим, че и до днес психологически не са приели, че планът се е провалил.

Напротив: Путин все още вярва, че политиците на Запад са страхливци и че все още има реален шанс тази война да бъде спечелена военно.

Все още никой в ​​Русия не се е отказал от мисълта за това – и това ще видим следващия месец.