Директорът на украинската газова компания „Нафтогаз“ уверява, че „Путин вече знае, че изнудването работи“, така че Западът може да очаква „повече изнудване“ от Русия“, отбелязва в материал за „Кориере дела сера“ Федерико Фубини.
Преди десет дни генералният директор на украинската газова компания „Нафтогаз“ Юрий Витренко остро разкритикува решението на Германия да „суспендира“ санкциите, за да достави турбина на „Газпром“.
В Берлин се страхуваха, че Москва ще спре доставките на газ за Европейския съюз и, за да избегнат заплахата, предпочетоха да подкопаят санкциите.
„Владимир Путин вече знае, че изнудването работи, така че можем да очакваме още изнудване“, предрече Витренко.
И Витренко изглежда се оказа прав, ако се съди по решенията от последните дни. Споразумението за повторното отваряне на украинските пристанища, за да се позволи износът на 20 милиона тона зърно, е резултат от споразумение, което премахва някои финансови санкции и позволява на Русия по-лесно да продава зърно и торове на останалия свят.
А възстановяването на доставките на газ по „Северен поток 1“ – след 10-дневна „профилактична“ блокада, според Русия – съвпада с известно отстъпление от страна на Европейския съюз.
А то е, че в петък влезе в сила изменение на режима на санкции, което е благоприятно за Москва, защото улеснява плащанията към застрахователи и други оператори, когато руските „Газпром“ и „Роснефт“ продават газ и петрол на трети страни.
От началото на войната големи международни групи като Vitol и Glencore спряха да търгуват с руски петрол за трети страни именно заради санкциите срещу Москва. Сега обаче промените, въведени от Брюксел, облекчават ограниченията и улесняват Русия да получава приходи от петрол и газ от страни, неутрални в конфликта.
Невъзможно е да се знае дали облекчаването на износа на руско зърно е било условието за отварянето на украинските пристанища. И никой няма да потвърди, че облекчаването на ограниченията за „Газпром“ и „Роснефт“ е отстъпката, срещу която Москва да възобнови притока на газ през „Северен поток 1“.
Но съвпадението във времето на тези решения е изненадващо и стратегията за изнудване на Владимир Путин изглежда дава плодове.
С турбината на „Газпром“, сделките със зърно и износа на петрол и газ санкциите вече бяха облекчени три пъти. И тъй като Путин осъзнава, че Западът е чувствителен към натиск, може би ще продължи с него.
Не е съвпадение, че Русия бомбардира пристанището на Одеса в събота, откъдето трябва да тръгват корабите със зърно, нито че подаването на газ в „Северен поток 1“ е възобновен след „поддръжка“, но само на 40% от потенциала си.
Единствената разлика от играта на шах е, че Путин играе без правила и буквално влиза под кожата на другите.