Когато през зимата на 1949 г. председателят Мао Дзедун посещава съветския диктатор Йосиф Сталин, той е в ролята на младши молител. Сталин го оставя да чака със седмици в снежната си дача № 2 на 27 км от Москва, където унизеният китайски лидер мърмори за всичко – от качеството на рибата до неудобния си матрак.
Когато двамата комунистически лидери все пак стигат до делова среща, Сталин си проправя път към много изгодна сделка. Мао трябва да купи руско оръжие и тежка техника със заем, по който Пекин ще плаща лихви години наред.
Седем десетилетия по-късно динамиката на властта се променя коренно. Малко преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин пътува до Зимните олимпийски игри в Пекин, за да провъзгласи приятелството „без граници“ с китайския президент Си Цзинпин, но няма съмнение коя е истинската суперсила. Икономиката на Китай, възлизаща на 18 трилиона долара, вече е 10 пъти по-могъща от тази на Русия. Пекин държи почти всички силни карти при определянето на условията на всякакви финансови спасителни линии от Големия брат.
Тъй като Русия е изправена пред рязко свиване на икономиката под въздействието на санкциите и предстоящо петролно ембарго от Европа, Китай е очевидният потенциален благодетел, към когото Путин може да се обърне.
Си споделя враждебното отношение на Путин към Запада и НАТО, но това не означава, че той ще предложи безрезервна помощ. Първостепенната стратегическа грижа на Си е просперитетът и сигурността на Китай, а не спасяването на Русия. Пекин вероятно ще купува поне част от петрола, отклонен от Европа, но само с голяма отстъпка от световните цени. Китай ще помага на Русия само ако не стане обект на санкции и не застраши собствената си способност да продава стоки на богатите страни в Северна Америка и ЕС.
Публично Китай демонстрира голяма политическа солидарност с Москва. Той увеличи общия обем на търговията с Русия, като по същество се отказа от Украйна, разшири финансовите трансакции, без да използва долари или евро и удвои бъдещото сътрудничество за разработване на военни технологии, като същевременно провежда съвместни учения в Тихоокеанския регион.
Сергей Лавров, външният министър на Русия, призна, че бъдещето на страната му е свързано с Китай, като заяви: „Сега, когато Западът зае „диктаторска позиция“, икономическите ни връзки с Китай ще се развиват още по-бързо“.
Самият Си също изглежда е силен почитател на Путин в личен план. Юн Сун, директор на Китайската програма в Центъра „Стимсън“, нарича това негов „руски комплекс“. (Откакто избухна войната, Си е разговарял само по телефона с Путин, но не и с украинския си колега Володимир Зеленски).
Тези „безгранични“ отношения всъщност имат своите ясни граници. Китай подчертава пред западните държави, че не продава оръжия или части за самолети на Русия. Пекин иска да ограничи и продажбата на оръжие от Русия към Индия.
„В обратен ред на модела от Студената война Русия ще бъде младши партньор на по-могъщия Китай. Това ще подразни Путин“, казва Матю Крониг, заместник-директор на Центъра за стратегия и сигурност „Скоукрофт“ към Атлантическия съвет.
Тази второстепенна роля не е сценарият, който Путин си е представял, когато реши да нахлуе в Украйна през февруари, воден от желанието да възстанови отминалата слава на нацията си.
Но като цяло той е трябвало да предвиди, че това ще се случи. Китай е страна, обсебена от идеята да поправи историческите унижения и да възвърне позицията си на световен лидер. Времето, когато Съветският съюз превъзхождаше комунистически Китай в идеологическо и икономическо отношение, отдавна отмина. Huawei Technologies изгражда руските 5G мрежи, а Русия изисква китайско сътрудничество за всичко – от части за самолети до валутни суапове. Важно е също така, че не само САЩ и Европа налагат санкции на Москва, но и три други големи азиатски икономики: Япония, Южна Корея и Сингапур.
Може би най-значимото изчисление за Китай е докъде ще стигне, за да помогне на Путин да преодолее предстоящото ембарго на ЕС върху руския петрол. Тази европейска забрана ще пробие значителна дупка в руския бюджет, ако не се намесят други големи купувачи.
Решавайки колко да купува, Пекин има огромно влияние върху Москва. Русия и Саудитска Арабия вече са двата водещи доставчика на петрол за Китай. През май морският внос на руски суров петрол в Китай достигна двегодишен връх с 1,14 млн. барела на ден, което е с 800 000 барела на ден повече от 2021 г., според данни на Vortexa Analytics, споделени с „Политико“.
Като се има предвид, че Китай внася повече от 10 млн. барела дневно, със сигурност има възможност да се купуват повече, особено когато икономиката се възстанови и мерките за блокиране на достъпа до пазара в ключови градове като Шанхай постепенно бъдат премахнати. Но руските продажби за ЕС са около 2,4 млн. барела дневно. Като се имат предвид опасенията на самия Китай относно сигурността, свързани с прекомерната зависимост от отделни доставчици, би било много малко вероятно Китай внезапно да започне да купува целия излишък от руски петрол.
По подобен начин Китай държи картите, когато става въпрос и за газ. Точно преди да нахлуе в Украйна, Путин подписа споразумение със Си, в което се съгласи да увеличи износа на природен газ до 48 млрд. куб. м годишно в бъдеще, от скромните 4,1 млрд. куб. м през 2020 г. Русия също така планира нов газопровод – „Силата на Сибир 2“, по който руският износ на газ за Европа би могъл по-лесно да премине към Китай.
„Проблемът обаче е, че Китай държи всички карти в преговорите“, пише Никос Цафос, главен енергиен съветник на гръцкия министър-председател, в доклад на мозъчен тръст през май. „И подобно на първата тръба на „Силата на Сибир“, Китай ще проведе трудна сделка. Това, което не се знае в този момент, е дали Китай е готов да спазари трудна сделка. Русия вероятно ще предложи много привлекателни условия – ако не друго, то поради отчаянието си. Но дали Китай ще ги приеме? Дали ще се изкуши от цената, или ще се замисли дали да разшири зависимостта си от Русия в този момент?“
Нуждата на Русия от съюзник съвпада с нарастващата напористост на Китай. Колкото по-изолирана става Москва, толкова повече може да й се наложи да помага на Китай да развива геополитическите си амбиции.
От години китайски официални лица тихо лобират пред руските си колеги да намалят продажбите на оръжие на Индия, която понякога влиза в кървав граничен спор с Пекин.
Между 2017 г. и 2022 г. Индия е най-големият пазар за износ на оръжие за Русия, следвана от Китай, според статистиката на Стокхолмския международен институт за изследване на мира.
Преди войната „Русия беше много упорита и би казала: „О, ти не си в позиция, Китай, да ни диктуваш избора си на кого да продаваме оръжия. Но аз мисля, че Китай ще бъде в тази позиция вероятно след пет години“, казва Александър Габуев, експерт по руско-китайските отношения в мозъчния тръст Carnegie Endowment for International Peace.
Индия, от своя страна, се опитва да поддържа открити отношения с Путин. Ню Делхи, подобно на Пекин, се стреми към евтин петрол, въпреки че също така желае да поддържа силни връзки със САЩ.
Макар че Си и Путин имат по-добри лични отношения от своите предшественици, те имат и много различни виждания за бъдещата роля на страните си в света.
Си е изцяло съсредоточен върху това да си осигури президентския пост за трети път, въоръжен с призива да направи Китай пазар, дълбоко свързан със Запада, по-проспериращ, като в крайна сметка изпревари САЩ и стане икономика №1 в света.
В същото време Путин е в по-тежко положение. Той би бил щастлив да вземе всичко, което може, от Китай, като се има предвид сегашното положение на страната му – дори ако това означава, че Русия ще бъде разглеждана като младши партньор на Китай.
„Проблемът е, че той вижда конфликта в Украйна като наистина централен за борбата му да запази режима си“, казва Габуев. „Има толкова много емоционално виждане за важността на войната в Украйна и близостта ѝ с американците, особено след като помощта на американската армия, предоставянето на оръжия, споделянето на чувствителни разузнавателни данни … помага за убийството на много руски войници.“
„Да бъдеш в джоба на Китай е някак си по-малко страшно, защото фокусът реално е върху борбата със САЩ“, каза той. „Ако Китай предоставя необходимите ресурси – и в същото време не се намесва във вътрешните работи на Русия – това е цената, която Путин ще приеме да плати, за да продължи борбата си със САЩ.“
Коментар: POLITICO, превод: БГНЕС
