Държавата прекратява разселването на украинските бежанци по хотели и бази в страната. Тези, които няма къде да отидат след 31 май, ще бъдат временно настанени в буферните центрове в Сарафово и Елхово. Това съобщи вицепремиерът Калина Константинова в официално обръщение. По този начин тя призна провалът на държавата по казуса с бежанците.

Офертата да бъдат разселени в държавни бази или хотелиерите да получават по 15 лева на ден за легло и три хранения беше предварително обречена на неуспех. Вчера обаче държавата призна официално, че програмата не работи.

„Три месеца ние полагаме ежедневни, напълно непредвидени грижи за над 110 000 души. Да, сигурно има хора, които са получили социални помощи със закъснение. Да, сигурно има такива, за които е трябвало време, за да се организира лечение. Да, сигурно е имало и такива, които не са успели да запишат децата си на детска градина. Но нима това не се случва всеки ден с българите?“, направи тъжно съобщение вицепремиерът Калина Константинова.

По думите й България не може да си позволи повече да издържа украински граждани в хотелите на първа линия по морето.

„За наше огромно разочарование, в замяна получихме масови специфични и персонални желания, които категорично няма как да бъдат удовлетворени. И тук далеч не говорим за уязвими хора – точно те имат най-малко битови изисквания. Затова нашите усилия в днешния ден са насочени именно към тях“, посочва във видео посланието Константинова.

От началото на войната в Украйна в България са пристигнали почти 300 000 души. От тях временна закрила и подслон от държавата ни получиха над 110 000 души. От самото начало бе съобщено, че тази мярка с хотелите е временна и цели да даде време на украинските граждани, в което да се чувстват спокойни и да си стъпят на краката. Отправям силен апел към тези от украинските бежанци, които нямат нужда от подслон, да го декларират още сега. Само така ще можем веднага да се погрижим за хората в истинска нужда. За хората в истинска нужда ние имаме и бази, и храна, и екипи, които ги очакват. Всички хора с временна закрила, независимо дали се отказват от хуманитарната ни програма за настаняване, продължават да бъдат закриляни и те имат право свободно да пребивават в страната, както и да продължат да ползват всички социални придобивки, имат право да работят и да се лекуват.Вярвам, че цяла България разбира ситуацията, в която сме поставени и се надявам, че независимо от вашите убеждения ще ни подкрепите в този труден и непредвидим момент. Защото България е добра и аз се гордея всеки ден с това! Благодаря ви!

Posted by Калина Константинова on Monday, May 30, 2022

„В тази връзка, след като втори ден до отговорните институции не достига достоверна и навременна информация от получилите временна закрила, след като до последно те не съобщават на медиаторите и екипите на терен за намеренията им и след като втори ден пристигат автобуси, които не се пълнят и от гарите тръгват влакове с празни вагони, правителството прекратява интеграционния план за разселване на бежанци във вътрешността на страната. В тази връзка всички украински бежанци, които са в хотелите на морето и на този етап твърдят, че няма къде да отидат, ще бъдат временно настанени в буферните центрове в Сарафово и Елхово“, каза Константинова.

„Направихме абсолютно всичко, за да не се налага да разпъваме палаткови лагери, както е в останалите държави“, подчерта вицепремиерът. Константинова е категорична, че закрилата е нещо, което се търси, а не се предлага. „Закрилата е право, а не задължение. Затова няма да позволя повече да тръгне нито един празен автобус, нито един празен вагон. Развитието на ситуацията от този момент нататък е в ръцете на украинската общност в България. Отправям силен апел към тези от Вас, които нямат нужда от подслон, да го декларират още сега. Само така ще можем веднага да се погрижим за хората в истинска нужда. За хората в истинска нужда ние имаме и бази, и храна, и екипи, които ги очакват“, каза още Константинова.

От началото на войната в България са пристигнали почти 300 000 украинци. От тях временна закрила и подслон от държавата получиха над 110 000 души, чийто брой е два пъти по-голям от цялото населението на град Габрово и повече от цялата Габровска област.